Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Името й беше Кейла — рече Юги. Той отвори уста да каже повече, навярно да опише красотата й или да сподели какви чувства е имал към нея, но промени решението си. Мишани го разбираше. Всички думи изглеждат блудкави, когато трябва да изразиш най-дълбоките си чувства.
— Какво се случи с нея? — попита събеседничката му.
— Умря — отвърна Юги, без да отделя поглед от земята.
— Заради теб, нали? — продължи Мишани, интерпретирайки поведението му.
Мъжът кимна.
— Бяхме около стотина. И имахме завидна слава. Богове, бяхме най-страшната разбойническа банда от Бараск до Тчамаска.
— И ти беше водачът — предположи жената.
— Да — потвърди Юги. — Богове, въобще не се гордея с някои от нещата, които съм направил. Бяхме главорези, Мишани. Убийци, крадци и какво ли не. Всеки човек си има морал и всеки човек си има… неща, които никога не би направил. Ала винаги се намира някой, който е готов да престъпи тези ограничения.
Той вдигна взор към нея и погледите им се срещнаха. Мишани го наблюдаваше, без да изразява никакви емоции. Юги търсеше някаква следа от презрение в очите й, ала не откри нищо такова. Събеседничката му не го осъждаше, въпреки че собственото й минало беше неопетнено от каквото и да било.
— Човек може… да се откъсне от себе си — измърмори Юги. —
Може да започне да възприема хората като препятствия или неодушевени обекти. Може да се научи да не обръща внимание на женския плач и да подминава с презрение израженията на умиращите си врагове. Хората могат да се самоубедят в необходимостта от всяко свое действие, стига само да си пожелаят да го сторят. — Той се загледа в застиналата като огледало повърхност на езерото. — Светът на разбойниците е безжалостен, Мишани. Ние обаче бяхме още по-жестоки — усмихна се горчиво Юги.
Жената го слушаше с интерес.
— Това смущава ли те? — попита той. — Да знаеш, че водачът на Либера Драмач е крадец и убиец?
— Не — отвърна Мишани. — Доста отдавна престанах да вярвам в невинността. Един главорез може да убие стотици хора, ала тези, които сме избрали да ни управляват, убиват десетократно повече със своята политика. Научих това в императорския двор. — Очите й проследиха грациозния летеж на една птица, която се носеше над езерото. — Не мога да говоря от името на другите, но мен лично твоето минало изобщо не ме интересува. Не съм познавала тези, които си наранил, и ако сега започна да се възмущавам на деянията ти, това ще бъде проява на фалшиви чувства. Всички сме виновни за някои неща, които ни карат да се срамуваме. Понякога добрите хора вършат лоши постъпки, а лошите хора могат да станат добри. Интересува ме само това, което правиш сега, Юги, защото държиш в ръцете си множество човешки животи. — Птицата се изгуби в далечината и Мишани се обърна към събеседника си. — Продължавай да разказваш, Юги.
— Естествено, създадохме си доста врагове — рече предводителят на Либера Драмач. — Много от другите банди искаха да ни прецакат, но никоя от тях не се осмеляваше да се изправи срещу нас. Това ме направи прекалено самоуверен. — Той започна да мачка с пръсти сукното, на което седяха. — По едно време подочухме, че бандата на съперниците ни ще се събира на съвещание, и веднага поведох хората си, за да им устроим засада. Обаче това се оказа номер. Трябваше да го предвидя.
— Те са ви направили засада?
— Не — въздъхна горчиво Юги. — Нападнаха свърталището ни, където бяхме оставили жените и децата. С тях имаше само дузина мъже. Мислех, че не знаят къде се крием, и не вярвах, че ще се осмелят да ни нападнат, дори и да го знаеха. Сбърках и за двете. — Очите му се присвиха. — Богове, когато се върнахме…
Мишани беше безмълвна. Тя се загърна по-плътно с шала си, защото изведнъж й бе станало по-студено.
— Тя не беше съвсем мъртва, когато я открих. Никога няма да узная как е издържала толкова дълго. Ала ме чакаше и… ние… — гласът му го предаде и той преглътна. — Тя умря в ръцете ми.
Водачът на Либера Драмач хвърли мрачен поглед към езерото; цялото му тяло се бе стегнало от надигналия се в него гняв.
— Знаеш ли каква бе първата ми мисъл, когато умря? Съвсем първата? Ей сега ще ти я кажа. Че си го заслужавах. Заслужавах тя да умре. Тогава си дадох сметка, че всеки човек, когото бях убил, имаше майка, брат или дете, което се бе сблъскало със същата мъка, която изпитвах и аз. Откъснах парче от роклята й, увих го около главата си и се заклех, че ще го нося винаги, за да ми напомня както за делата ми, така и за онази, която изгубих заради тях. — Той докосна мръсната кърпа, завързана на челото му.