Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Кайку бе ужасно изплашена. Не за себе си, а за недовършената половина на тази мисъл. Боеше се от пустотата, която щеше да зейне при евентуална смърт на ткиуратеца. Изкусна в бронирането на собственото си сърце, тя не си даваше сметка колко много й бе липсвал Тсата, колко й беше приятно да си говори с него, да се дуелира с различния му светоглед и просто да е близо до ткиуратеца. Осъзна това едва сега — когато можеше да го изгуби отново и този път завинаги.
Кайку се затича още по-бързо, следвайки невидимата му следа. Ботушите й се плъзгаха по земята, а раменете й трошаха клонките на дърветата, когато не успяваше да се отдръпне достатъчно бързо встрани. Паниката се надигаше в нея и я обливаше с вълните на безумието. Не й се искаше да мисли какво би станало, ако го откриеше мъртъв, с млечнобели очи и осеяно със спукани капиляри лице като онзи мъж, когото бяха намерили. Дори и да трябваше да се изправи срещу онази огромна сянка, срещу онзи полунезрим звяр, който я бе нападнал, нямаше да се поколебае да го стори.
Шумът от стъпките й отекваше силно сред горската тишина, допълван от камшичните удари, които й нанасяха висящите лиани и филизи. Нещо не спираше да шепне в съзнанието й — не спираше да повтаря, че всяка секунда е ценна, че всеки миг е съдбоносен и може да се окаже решаващ за това дали ще завари Тсата жив или мъртъв. Докато си пробиваше път през златистия гоблен на гората, Кайку крещеше името му, надявайки се да го предупреди по някакъв начин, и отправяше горещи молитви той да може да я чуе и да не е прекалено късно.
Тя си проби път през застъпващата се мозайка от листа и изскочи на малка полянка, където — слава на боговете! — най-накрая зърна Тсата. Силуетът му бе очертан от милиони златисти нишки, които веднага се обърнаха към нея. Иззад рамото му се виждаше нещо — някакво черно и изгърбено същество, което споделяше облика й във физическия свят, но не и в Чаросплетието; дух, който се преобразяваше като човек и подмамваше жертвите си в гората, за да ги убие. Щом я забеляза, той се обърна към нея и пред Кайку зейна портал към тайните на света на духовете — гледка тъй чужда и неразбираема, че би изтърбушила съзнанието на всеки човек, дарявайки го с мигновена смърт. Тя обаче беше Сестра от Аления орден и бе съзирала неща, които никой смъртен не бе виждал.
— Не гледай към нея! — изкрещя тъмнокосата жена, хвана ткиуратеца за главата и я завъртя към рамото си. В същия миг другата й ръка се стрелна към духа и нейната кана изскочи на свобода, врязвайки се в създанието. То нададе чудовищен писък, докато Кайку раздираше защитите му и унищожаваше същността му, превръщайки го в купчина разкъсани нишки.
Тишината се възвърна и на полянката останаха само те двамата. Сестрата внезапно осъзна близостта на телата им. Тя пусна главата на Тсата и мъжът вдигна взор към нея, при което погледите им се срещнаха. В бледозелените му очи се четеше въпрос. Въпреки че не разбираше какво точно се бе случило, предсмъртният писък, който бе чул, бе повече от достатъчен, за да проумее, че Кайку го е спасила от нещо. Лицата им бяха близко, но той не бе преминал точката, отвъд която устните и езиците им щяха да се слеят. Те застинаха така за миг, след което Кайку го целуна и той отвърна страстно на ласката й, а ръцете му се плъзнаха по гърба й.
За известно време нямаше нищо друго, освен разтапящото усещане и ритъма на устните им, които се сливаха и разделяха в опияняваща наслада. После, когато целувките им изгубиха от дълбочината си и се превърнаха в пърхащи докосвания на устните им, мислите започнаха да се завръщат. Кайку отвори очи — все още кървавочервени заради употребата на нейната кана — и видя, че Тсата я гледа. Взорът му я галеше неуверено, изпълнен с тревожното очакване на момента, който щеше да разруши крехката интимност, която споделяха. Сестрата проследи с очи контурите на татуировките по страните му, оранжеворусата му, втвърдена от дървесна мъзга коса и очертанията на челюстта му, и съзря в него пълната противоположност на всичко онова, което мразеше; на всички онези измами, коварства и лъжи, които бяха довели до смъртта на семейството й и бяха унищожили нейния свят. Ала въпреки това тя очакваше с ужас Тсата да разруши вълшебството на този миг, да й каже, че това е само една заблуда, една необмислена проява на страст и нищо повече; че жестоката му откровеност не може да му позволи да се впусне в авантюра, към която сърцето му е напълно безучастно.
Татуираният мъж понечи да каже нещо, ала явно се отказа и приближи устни до нейните, за да я целуне. Кайку обаче се отдръпна и лицето му застина смутено във въздуха.