Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Не, не бил. Херман само бил намекнал; и, разбира се, не трябвало много, за да разтревожи Фалк; но вместо да потърси обяснение, Фалк взел мерки да освободи семейството от моето влияние. Той беше съвършено прям, като ми го каза — прям като керемида, която пада върху главата ти. В този човек нямаше никакво двуличие и когато го поздравих за съвършенството, с което бе изпипал всичко — чак до подкупването на нещастния Джонсън в моя вреда, — той енергично запротестира. Никога не си служел с подкуп. Знаел, че човекът не би работил, докато има няколко цента в джоба си, за да се напие, и естествено (той така каза — „естествено“) му дал един-два долара. Сам бил моряк и предвиждал какво становище щял неминуемо да вземе друг моряк като мен. Освен това бил сигурен, че щяло да ме сполети нещастие. Не се бил блъскал нагоре-надолу по тази река току-така цели седем години. За мен това нямало да бъде никакъв срам, но твърдеше убедено, че моят кораб щял много лошо да заседне на някакво място на две мили под голямата пагода…

И не показа никаква зла воля във връзка с всичко това. То беше очевидно. Това беше една криза, при която единствената му цел е била да печели време — така предполагам. И веднага спомена, че бил писал за някакво бижу, истински хубаво бижу — бил писал до Хонконг за него. Щяло да пристигне след един-два дни.

— Е, тогава — казах весело — всичко е наред. Ще трябва само да го поднесете на дамата заедно със сърцето си и след това да заживеете щастливо.

Общо взето, той като че ли бе съгласен с това становище, що се касае до девойката, но наведе очи. Все още имаше нещо, което да пречи. Херман го мразел толкова много. А по отношение на мен, напротив, сякаш не можел достатъчно да ме нахвали. И госпожа Херман, и тя. Не знаел защо така го мразели. А това правело всичко много трудно.

Слушах го спокоен, чувствувайки, че ставам все по-тактичен. Думите му не бяха прозрачно ясни. Той беше един от онези хора, които сякаш живеят, чувствуват, страдат в някаква психическа тъмнина. Що се отнася обаче до това, че беше очарован от девойката и завладян от желанието да се задоми с нея — то си беше ясно като бял ден. И понеже толкова много бе заложено на карта, той се страхуваше да го рискува с обяснението си. Освен това имало и още нещо. А като се има предвид, че Херман бил така настроен срещу него…

— Разбирам — казах замислено, а сърцето ми туптеше силно от възбуждението на дипломатическите ми ходове. — Нямам нищо против да попитам Херман. Всъщност, за да ви покажа колко сте грешили, готов съм да направя всичко за вас в това отношение.

Той не успя да удържи леката въздишка. Прокара ръце по лицето си и то се показа, скулесто, без да промени израза си, сякаш всичките му тъкани се бяха вкостенили. Всичката му страст беше в тези негови големи мургави ръце. Беше доволен. Освен това имаше още онова, другото нещо. Ако въобще имало някой на земята, който би могъл да склони Херман да възприеме едно благоразумно становище, това съм бил аз! Имал съм познания за света и богат опит. Херман сам признал това. После, бил съм също моряк. Фалк смяташе, че един моряк е способен да разбере някои неща най-добре…