Дни на кръв и звездна светлина

– Ние сме в света на хората – каза Кару, при което веждите на Исса скочиха още по-високо.

– Гледай ти, това е необикновена новина. Сигурна съм, че има много какво да ми разказвате.

"Както и ти на мен – помисли Кару. – Поне така се надявам." Само ако можеше да се отърве от Вълка. И от неговата съгледвачка.

– Откъде се взе тя? – попита Тиаго с тон, който подсказваше, че не се е хванал на лъжата. – Откъде наистина се взе?

Той впи поглед в Кару, но тя не трепна.

– Нали ти казах – отвърна и посочи планината от кандилници.

– Това е невъзможно.

– И все пак е точно така.

Той продължи да я гледа втренчено, сякаш можеше да изтръгне с очи истината от нея. Кару дръзко отвърна на погледа му. "Ти пръсна своите лъжи навсякъде – помисли си тя, – сега е мой ред."

– А най-хубавото е, че повече нямам нужда от помощта на Тен – продължи тя. – Сега имам Исса. Както и приятелите си. – И тя посочи към Зузана и Мик, които наблюдаваха сцената от дълбоката ниша на прозореца.

– Е, в такъв случай това е един щастлив ден – откликна Тиаго. Тонът му обаче издаваше всичко друго, освен щастие.

Кару и без това не очакваше да е очарован – тя си позволи да залости вратата, да извърши възкресение по свой избор, представяйки му някаква загадъчна личност в образа на Исса и на всичкото отгоре нагло го лъжеше в очите. Въпреки това злобният поглед, с който я удостои, я уязви много повече от очакваното.

Злоба. Искряща, отровна злост.

Едва сега Кару потръпна. Не беше виждала този поглед в очите му, откакто... откакто беше Мадригал. Спомни си как завърши всичко тогава.

– Наистина е щастлив ден – повтори, но се хвана, че отстъпва назад. Не беше забравила този негов поглед и той отново я накара да почувства горещината на черната скала под бузата си, да си спомни как острието разцепи въздуха, падайки надолу. Исса посегна към ръката ѝ и Кару здраво я стисна, безкрайно благодарна, че тя вече е тук. – От сега нататък определено ще работя по-бързо – довърши. – Нали това е най-важното?

"Това, както и че Акива донесе кандилницата, че беше тук, точно под носа ти."

– Щом казваш. – Когато Тиаго го каза, Кару беше сигурна, че не е само плод на нейното въображение как погледът му опипва стаята и главата му хищно се повдига – също като в деня, когато долови нейния мирис от другия край на двора.

Тук няма да надуши нищо, освен тамяна, каза си. Нищо друго, само сяра.

Поне силно се надяваше да е така.

– Сигурен съм, че няма нужда да ти напомням какво е заложено на карта – каза Тиаго и тя потвърди с кимване. Когато обаче той тръгна да излиза, тя се зачуди какво точно има предвид. Дали съдбата на техния народ? Или успеха на бунта? Кару дръзна да го предизвика и сега не можеше да се освободи от усещането, че е вложил и нещо много по-лично в тези думи.