Величие и падение на куртизанките

А ето какво се бе случило.

Същата сутрин в единадесет часа, влизайки в салончето, където се хранеха заедно, херцог дьо Гранвил целуна Клотилд, а после й каза: „До второ разпореждане, моето момиче, няма да се занимаваш с господин дьо Рюбампре.“ После улови херцогинята за ръка, отведе я до една ниша при прозореца й и каза тихо няколко думи, от които бедната Клотилд измени цвета на лицето си. Госпожица дьо Гранлийо гледаше как майка й слуша херцога и видя, че по лицето й се изписва дълбока изненада.

— Жан — каза херцогът на един от прислужниците, — вземете и занесете тази бележчица на господин херцог дьо Шолийо, замолете го да ви отговори с „да“ или „не“. Каня го да дойде днес у дома на вечеря — обясни той на жена си.

Закуската бе извънредно тъжна. Херцогинята изглеждаше замислена, херцогът като че ли се сърдеше на себе си и Клотилд едва можа да сдържи сълзите си.

— Баща ти има право, мое дете, трябва да му се подчиниш — каза разчувствувано майката на дъщеря си. — Не мога да ти кажа като него: „Не мисли за Люсиен!“ Не, разбирам мъката ти. (Клотилд целуна ръка на майка си.) Само ще ти кажа, ангелчето ми: изчакай, без да правиш каквото и да било, страдай мълчаливо, понеже го обичаш, и вярвай в загрижеността на родителите си! Възвишените жени, детето ми, са такива, защото умеят винаги, при всички обстоятелства да изпълнят дълга си с благородство.

— Но за какво става дума? — запита Клотилд, пребледняла като лилия.

— За неща, които са твърде сериозни, за да говорим за тях с теб, сърчице мое — отговори херцогинята, — защото, ако са измислени, мисълта ти ще се опетни без нужда; а ако са верни, няма защо да ги знаеш.

В шест часа херцог дьо Шолийо дойде в кабинета на чакащия го там херцог дьо Гранлийо.

— Виж какво, Анри (двамата херцози си говореха на „ти“ и се наричаха по име — тънкост, измислена за разграничаване в степените на близост и за унижаване на себелюбивите). Виж какво, Анри, в такова затруднение съм, че мога да се посъветвам само с някой стар приятел, който добре познава деловите отношения, а ти си врял и кипял в тях. Както ти е известно, дъщеря ми Клотилд обича младия Рюбампре, когото почти ме насилиха да й обещая за съпруг. Винаги съм бил против тази женитба; но и госпожа дьо Гранлийо не можа да се справи с любовта на Клотилд. Когато този момък купи земята и я изплати до три четвърти, възраженията от моя страна паднаха. Но ето че снощи получих анонимно писмо (ти знаеш как трябва да се гледа на подобни неща), в което ме уверяват, че състоянието на това момче идвало от нечист източник, че той лъжел, като разправя, че сестра му дала средствата, необходими за тази покупка. В името на щастието на моята дъщеря и на уважението към семейството ми казват да направя справки, като ми посочват и начините, чрез които бих могъл да ги получа. Дръж, чети по-напред.