Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Това вече го знаем. Имам още две имена, които бих ви помолил да проверите - произнесе едва ли не на срички имената Сингсакер. И все пак му се наложи да откъсне листче от своя „Молескин” и да ги напише с печатни букви. Фелиша погледна листчето и кимна.
- Ще изпратя есемес до Ричмънд. И все пак си струва да се съсредоточим върху двамата пресни кандидати. С кой мъж ще започнем? С нашия или с вашия? - въздъхна Фелиша.
- Нашият мъж изчезна.
- А аз уж разполагам с точната информация къде се намира нашият. По принцип би трябвало да е във Франкфурт.
- В момента може да е навсякъде. С Книгата на Юхан или без нея. Мисля, че трябва да се започне от друго място.
- Откъде?
- Имам една идея, но е само идея. Мисля да ви взема с мен на Фосен и да надникнем при тамошните стопани.
Тя кимна уморено. Сингсакер предположи, че тя си няма и представа за какво говори той, но реши да не й досажда повече, защото изглеждаше уморена до смърт.
- Ще се заемем с това утре сутринта - само каза той.
Фелиша погледна през стъклото.
- А не трябва ли в тази пустиня да има град?
Той не можа да сдържи усмивката си. Никога не бе мислил за Малвик като за пустиня. Въпреки че това, както и много други неща, бе само въпрос на гледна точка.
Животът е поредица от случайности и една от тях се състоеше в това, че Фелиша Стоун си бе запазила стая в хотел „Принсен”. След като Сингсакер й помогна да качи багажа си, те отидоха да поседнат в „Кегелбар” и да пийнат бира. Стараеха се да не говорят по работа. Той й разказа малко за Тронхайм и за историята му. Повече я интересуваше местният начин на игра на кегли. За голямо нейно учудване Сингсакер не знаеше правилата. В един часа през нощта той върна колата в участъка. В кръвта му се плискаха непозволени вещества. Оттам Сингсакер се отправи вкъщи да спи и заспа, преди да е допрял глава до възглавницата.
На Ватен му се стори, че чува нещо. Той вдигна глава и се ослуша. В иглолистната гора около вилата шумеше и звънтеше септемврийският вятър. Някаква птица напразно зовеше партньора си в нощта. И нямаше никакъв друг звук. Ватен продължи да се ослушва. Да, ето го пак. Звук на приближаващи се по пътеката стъпки. Чуваха се все по-ясно. Ръцете и краката му бяха вързани с твърдо въже, което дращеше кожата му и натъртваше китките му. Той се опитваше да не мърда. Просто да лежи и да слуша приближаващите се стъпки. Как бе попаднал тук? Бе си седял вкъщи, бе отворил вратата и бе получил удар с лост. Смътно си спомняше броените мигове преди удара. По никакъв начин не можеше да възстанови в паметта си лицето на похитителя си.
Най-накрая вратата се отвори. В полумрака той видя и позна човека, дошъл да отнеме живота му. Учудваше ли се? Самият той не знаеше. Затова пък усещаше как кипи в него омразата, отдавна настанила се в душата му. Бе се намерило лице, към което да я насочи.
- Идвайки насам, си мислех за Едгар Алън По. На теб По ти харесва, нали така? Нали си посетил музея му във Вирджиния през лятото?
„Откъде този негодник знае това? - помисли си Ватен. - На никого не съм казвал.”
- Аз също съм ходил там. В градината има необикновена, омагьосана атмосфера, не мислиш ли? Аз съм един от малцината, които са могли да се насладят на тази градина по залез. Само си помисли - успели са да обезсмъртят По. А нали малцина са толкова необратимо мъртви като По в безименния си гроб?
Похитителят млъкна и погледна Ватен, който продължаваше да лежи, без да мърда.
- Защо мълчиш? Мислех, че тази тема ще те заинтересува. По, както знаеш, е бил почти обсебен от смъртта и завръщането на мъртвите към живот. Може би цялата литература да служи именно на това - да възкресява мъртвите и да изпълва с живот изгубените светове.
Ораторът наклони глава настрани. Едва сега Ватен забеляза какво държи в ръката си. Свитък от сивобяла кожа. Не, пакет. Този страшен човек се приближи до масата, поставена в центъра на стаята, остави върху нея товара си и го разгърна. Ватен вдигна глава. Оказа се, че в кожата са завити инструменти - ножове с всевъзможни форми и размери, скалпели, триони, свредла с различен диаметър. Ватен си спомни картината, която бе видял някога в една книга. Старинна гравюра от 16. век. На нея бяха изрисувани всичките инструменти, които могат да потрябват на добър анатом за правилно извършване на аутопсия. Именно такива се криеха в пакета.
От другата страна на масата го гледаха изучаващо две неприятно спокойни очи.
- Тук има много добри инструменти. Вече не правят такива.