Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Да оставим големите приказки! — каза Стоян Кралев. — Знаем, че си артист и туй-онуй. Дай да говорим на прост и ясен човешки език. Я ми кажи ти мене, без да го усукваш по килифарски, какви са истинските ти намерения към тази жена? Ще я оставиш ли на мира да си гледа семейството или ще я вземеш със себе си.
— Да ти го кажа на прост и ясен език. Тези работи нито на прост, нито на сложен език могат да се разкажат. Аз не мога, но и да мога, защо на теб трябва да се изповядвам?
— Не на мене, а на партията! — каза Стоян Кралев.
— Ти значи нямаш собствено мнение.
— Имам, и то съвпада напълно с това на партията. Говоря с теб като комунист с комунист. Поставям въпроса от партийна гледна точка, а не от лична.
— Искаш да кажеш, че се отъждествяваш с партията. — Стоян Кралев не го разбра и го погледна гневно-въпросително. — Повикал си ме тук да ме съдиш от името на БКП, това означава, че се отъждествяваш с партията. Като поповете — осъждат или одобряват не от свое име, а от името на бога. В такъв случай трябва да внимавам. Ако не ти отговоря, както желаеш, значи, че не отговарям, както го желае партията. Ако те обидя, ще обидя партията. Но аз ти казах вече, че любовта е свята и неприкосновена. Как можеш да искаш от мен и да ме задължаваш да ти изповядвам най-изконните си чувства и намерения. Това е светотатство не само над чувствата ми, но и над личността ми.
— Слушай, Иване, слушай, братко! Не се намираме в театър и не играем роли. Много добре знаеш, че партията стои над всичко, над всякакви лични чувства и прочие. Любовта има партийнокласов характер и щом е така, партията има право да се намесва в интимния живот на комуниста, когато този живот е безнравствен и петни комунистическия морал. Пак те питам, ще престанеш ли да ходиш при тази жена или не? Ако продължавате да се срещате, и за двама ви няма място в партията, това да го знаеш. Слуховете за любовните ви истории са стигнали до ОК на партията и оттам вече няколко пъти най-строго ми напомнят да взема отношение към тези истории. Партията няма да търпи двама комунисти да си разпасват поясите пред очите на цяло едно село. Как може двама комунисти да си позволяват извънбрачни връзки? Това е престъпление срещу нашия свят комунистически морал. Както знаеш, предстои масовизация на стопанството и ние, комунистите, трябва да стоим на предна линия както на политическия, така и на моралния фронт. Иначе хората няма да ни последват. Щом отворим дума за масовизацията, всички, особено опозиционерите, изтъкват ред причини да не влязат в стопанството и една от тях е вашата любовна връзка с Мона. Иван Шибилев, казват, навремето все за комунизъм и колхози ни приказваше, а сега видяхме какъв му е комунизмът. Курварува с чуждите жени и шапка на тояга. Вярно ли е? Вярно е. Дочувам, че ходиш и с други жени там по театрите или където скиташ. Като си имаш там жени, защо се влачиш с тази? Щом пък не можеш толкоз без нея, вземи я, направи я законна жена. Нали любовта ти е свята! Свята, но както се вижда, само на приказка, а иначе по петльовски я караш. Така повече не може. Или ще оставиш жената на мира, или ще я отведеш със себе си в Шумен. С детето, разбира се, защото тя няма да се раздели с него. Ще трябва да го осиновиш.
Стоян Кралев се зае да обяснява закона за бракоразводите, като повтори няколко пъти, че Мона, ако се разведе, ще вземе детето със себе си, за да предизвика Иван Шибилев да признае, че детето и без това си е негово. Ако го признаеше или дори само го намекнеше по някакъв начин, Стоян Кралев щеше да го притисне още по-здраво до стената и напълно да го обезоръжи. Иван Шибилев го слушаше с очарователната си усмивка на уста и по едно време подхвърли, сякаш между другото:
— Абе кой те изпраска такъв?
— Какво? — Стоян Кралев се направи, че не го е разбрал, но гъстата червенина, която мигновено изби по лицето му, показваше, че го разбра много добре и дълбоко се оскърби.
— Кой, казвам, те измисли такова селско диктаторче?