Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Но какво, по дяволите, прави тя тук?
— Извинете за закъснението! — изрича тя, останала без дъх.
— Няма проблеми — кимва Тод Ъпски. Усмихва се толкова широко, че устата му ще се разчекне. — Седнете, където ви е удобно. Ето там например! — И посочва към празния стол до мен.
Ужас!
Не смея да си поема дъх нито веднъж през следващите няколко минути, през които Дона Ладона съблича палтото си, сваля наушниците си, потупва косата си и пъхва фотографската си чанта под стола си.
Това не може да се случва на мен!
— Така — пляска Тод Ъпски, за да привлече вниманието ни. — Кой има фотоапарат?
Няколко хора вдигат ръка, в това число и Дона.
— А кой няма?
Аз вдигам ръка, като се питам за колко бих могла да се изнеса оттук.
— Чудесно! — възкликва той. — Значи ще работим в екипи. Хората, които имат фотоапарати, ще се групират с онези, които нямат. Вие там, госпожице. — Кима по посока на Дона. — Какво ще кажете да бъдете двойка с момичето до вас?
Момиче ли?
— Сега екипите ни ще излязат навън и ще направят снимка на природата — дърво, корен или каквото и да е друго, което ви се стори интересно или привлече вниманието ви. Разполагате с петнайсет минути!
Дона се обръща към мен, раздвижва устни и се усмихва.
Все едно надникнах право в пастта на алигатор.
— Само за протокола — това групиране ми е точно толкова приятно, колкото и на теб — казвам.
Дона вдига фотоапарата си и отбелязва:
— Ти защо въобще идваш на този курс?
— А ти? — контрирам. Освен това вече не съм сигурна дали ще идвам на този курс. Особено след като знам, че Дона също е тук.
— В случай че още не си се досетила, смятам да ставам модел.
— А аз си мислех, че моделите стоят пред фотоапаратите. — Вдигам едно клонче от земята и го запращам колкото мога по-надалеч. То се завърта във въздуха и се приземява на две крачки от мен.
— Най-добрите модели знаят всичко за фотографията. Знам, че се мислиш за специална, но да знаеш, че не си единствената, която ще се махне от Касълбъри. Братовчедка ми непрекъснато повтаря, че трябва да стана модел. А тя живее в Ню Йорк. Изпратих й няколко снимки и тя ще ги препрати на Айлийн Форд.
— Да бе! — подхвърлям саркастично. — Е, дано мечтите ти се сбъднат! Надявам се наистина да станеш модел и лицето ти да грее от кориците на всички списания в страната!
— Точно това смятам да направя.
— Сигурна съм. — Гласът ми прелива от цинизъм.
Дона прави снимка на малък храст с голи клонки. После казва:
— Какво би трябвало да значи това?
— Нищо.
Протягам ръка за фотоапарата. Забелязах един отсечен дънер, който ми изглежда много интересен. Той като че ли е перфектното олицетворение на живота ми точно в този момент — безжизнен, прекършен в коленете и леко прогнил.
— Виж какво, госпожице Превзетост — тросва се тя, — ако се опитваш да ми намекнеш, че не съм достатъчно красива…
— Какво? — засмивам се, неспособна да повярвам, че Дона Ладона не е сигурна във външния си вид. Е, очевидно и тя си има някаква слабост.
— Позволи ми да ти напомня, че през целия си живот съм търпяла гадориите на такива като теб!
— Така ли? — Затварям обектива и й връщам фотоапарата. Значи на нея й се е налагало да търпи гадориите на хората, така ли? Ами онези, които лично е забъркала? А какво да кажат онези, чийто живот е бил съсипан от Дона Ладона?
— Извинявай, но смея да твърдя, че повечето хора смятат за вярно точно обратното. — Когато съм нервна, използвам изрази като „смея да твърдя“. Определено прекалявам с четенето.
— Ти извинявай — не се предава тя, — но мисля, че нямаш представа какво говориш.
— Рамона Маркърт? — пускам въдицата аз.
— Кой?
— Момичето, което искаше да стане мажоретка. Момичето, което си изхвърлила, защото било твърде грозно.
— Коя, онази ли? — изумява се Дона.
— Хрумвало ли ти е някога, че може би си съсипала живота й?
Тя се усмихва подигравателно и отбелязва:
— Е, може да се погледне и по този начин.
— Че има ли някакъв друг?
— Може би просто съм й спестила унижението. Какво според теб щеше да се случи, ако я бях допуснала на терена? В случай че не си забелязала, хората са много жестоки! И щеше да се превърне в същинско посмешище! Всички момчета щяха да й се присмиват. Мъжете не ходят на мачове, за да гледат грозни жени!