Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Шегуваш се, нали? — поглеждам я аз, сякаш не й вярвам. Всъщност мъничко й вярвам. Защото светът наистина е жесток.
Но засега не съм готова да й го призная. Вместо това питам:
— Така ли възнамеряваш да живееш живота си? Въз основа на онова, което мъжете харесват, и хората, които те считат за красиви? Ако е така, жалка си.
— И какво? — усмихва се тя, напълно уверена в себе си. — Това е самата истина. А ако тук изобщо има някой жалък, то това си ти! Момичетата, които не могат да хванат момчетата, винаги твърдят, че на другите, които могат, нещо не им е наред. Защото ако можеше да си хващаш момчета, гарантирам ти, че изобщо нямаше да водим този разговор!
— Виж ти!
— Имам за теб само две думи: Себастиан Кид. — И се изхилва.
Налага се да стисна зъби, за да не скоча право върху нея и да направя на пихтия хубавичкото й личице. Вместо това се засмивам и отбелязвам:
— Но той изостави и теб, помниш ли? Остави те заради мен! — Ухилвам се злобно. — И доколкото си спомням, ти прекара по-голямата част от есента в опити да ми стъжниш живота, защото аз ходех със Себастиан, а ти — не.
— Кой, Себастиан Кид ли? — подвиква подигравателно Дона. — Да не си мислиш, че давам и пет пари за Себастиан Кид? Вярно, готин е. И малко секси. И го имах. Като изключим това, той е напълно безполезен. Себастиан Кид няма никакво отношение към моя живот.
— Но тогава защо ти…
Тя свива рамене и отбелязва:
— Просто исках да ти стъжня живота, защото си идиотка.
Аз да съм идиотка?
— Е, очевидно сме квит, защото аз също те мисля за идиотка.
— Впрочем ти си дори по-лоша от идиотка — ти си сноб!
Какво?
— Ако искаш да знаеш истината — казва тя, — намразих те още от първия ден в детската градина! И не съм единствената!
— Детската градина ли? — слисвам се аз.
— Беше обута с червени кожени обувчици на Мери Джеймс. И се мислеше за много специална. Изживяваше се като по-добра от всички останали. Защото ти имаш червени обувки, а никой друг няма!
Окей. Спомням си тези обувки. Майка ми ги купи като специален подарък за първия ден в детската градина. И аз ги носех непрекъснато — даже веднъж се опитах да легна с тях в леглото. Но все пак това бяха просто едни обувки! Кой би предположил, че едни обувки ще причинят толкова много ревност и завист?!
— Значи ме мразиш заради някакви си обувки, които съм носела, когато сме били на четири годинки? — възкликвам сащисано.
— Не бяха само обувките — контрира тя. — Беше цялото ти отношение към хората. Ти и твоето перфектно малко семейство! Момичетата Брадшоу. — Това го изрича подигравателно. — Ах, какви са сладки! Ах, колко са възпитани!
Боже, само да знаеше…
И внезапно отново ме обзема изтощение. Само жените ли са в състояние толкова дълго време да имат зъб на някого? Дали мъжете също го правят?
Спомням си за Лали и потрепервам.
Дона ме поглежда, ухилва се триумфално и влиза вътре.
А аз оставам навън и се чудя какво да правя. Да се прибера вкъщи? Да се отдам на почивка? Но ако си тръгна, това ще означава, че Дона Ладона е победила. Ще обяви този курс за собствена територия, а моето отсъствие ще означава, че е успяла да ме изхвърли.
Няма да й позволя да победи! Ако ще това да означава да съм принудена да я търпя до себе си един час седмично.
Така де, накъде по-лошо може да стане?
Дръпвам тежката врата на библиотеката, тръгвам бавно нагоре по стъпалата и заемам мястото си до нея.
И през следващите трийсет минути, докато Тод Ъпски говори за широчини на бленди и светлини, ние седим една до друга, потънали в мълчание, и всяка от нас отчаяно се преструва, че другата не съществува.
Точно като мен и Лали.
29.
Горгоната
— Защо не вземеш да напишеш за това? — пита Джордж.
— О, не! — отсичам и прекършвам деликатното връхче на един клон. Оглеждам го, разтърквам меката суха дървесина между пръстите си и после го връщам обратно в гората.
— И защо?
— Защото така! — Тръгвам бързо напред и нагоре по пътеката на стръмния хълм. Зад мен Джордж вече се задъхва от това усилие. Сграбчвам една самотна издънка встрани от пътеката и я използвам, за да се изтегля нагоре. — Не искам да ставам писател само за да описвам живота си. Искам да бъда писател, за да избягам от него.