Знакът на Атина

— Пусни Джейсън — каза тя, използвайки цялата сила на гласа си — веднага!

Пайпър разбираше, че в плана й има доста недостатъци. Речният бог можеше просто да се разпадне на вода. Можеше да я завлече и да я удави. Но очароващият й глас отново проработи. Или пък Ахелой бе прекалено изненадан, за да мисли трезво. Вероятно не бе свикнал красиви момичета да заплашват, че ще му прережат гърлото.

Джейсън изскочи от водата като гюлле. Той мина през клоните на едно маслиново дърво и падна в тревата. Ударът вероятно бе лош, но той успя да се изправи на крака, кашляйки и борейки се за въздух. Надигна меча си и над реката се сгъстиха черни буреносни облаци.

Пайпър го погледна предупредително: „Още не!“.

Ахелой изви гърба си, все едно замисляше нещо. Пайпър притисна ножа по-силно в гърлото му.

— Бъди добро теле — предупреди го тя.

— Ти обеща — процеди Ахелой, — обеща, че Херкулес няма да вземе рога ми.

— Той няма да го вземе — каза Пайпър. — Аз обаче ще го направя.

Вдигна ножа си и отряза рога на бога. Небесният бронз мина през костния израстък като през глина. Ахелой яростно изрева. Преди да може да се възстанови, Пайпър стъпи на гърба му. С рога в една ръка и кинжала си в другата скочи към брега.

— Джейсън! — извика тя.

За щастие, той я разбра. Един повей на вятъра я подхвана и я пренесе до брега. Пайпър падна на земята толкова силно, че настръхна цялата. Мирис на озон изпълни въздуха. Тя погледна към реката точно навреме, за да бъде заслепена.

БУМ! Мълнията превърна водата на реката в кипяща от електричество супа. Пайпър премигна, за да прогони звездичките от очите си. Бог Ахелой зави от болка и се разпадна под повърхността. Ужасеното му изражение казваше: „Как можа?“.

— Джейсън, бягай! — все още бе замаяна и ужасена, но двамата хукнаха през дърветата. Докато се изкачваше по хълма, притиснала бичия рог до гърдите си, Пайпър осъзна, че плаче. Не знаеше дали от страх, облекчение или срам за това, което бе сторила на стария речен бог.