Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Това е ужасно — каза Пайпър.
— И каква е поуката, скъпа моя? — попита Ахелой. — Пази се от децата на Зевс.
Пайпър не можеше да погледне към приятеля си. Не бе сигурна, че ще успее да скрие тревогата от погледа си. Джейсън нямаше да е, не можеше да е като Херкулес. Но историята засегна всичките й страхове. Хера бе манипулирала връзката им, точно както бе манипулирала и Херкулес. Пайпър искаше да вярва, че Джейсън никога не би полудял като Херкулес. Но само преди четири дни го бе обладал ейдолон и той едва не бе съсякъл Пърси.
— Сега Херкулес е бог — каза Ахелой, — той се ожени за Хеба, богинята на Младостта, ала рядко посещава дома си. Стои на този остров и бди като квачка над тъпите си стълбове. Казва, че Зевс го е накарал да върши това, но аз мисля, че той предпочита да е тук вместо на планината Олимп, да се самосъжалява и озлобява заради живота си на смъртен. Моето присъствие му напомня за провалите му, и най-вече за жената, която в крайна сметка го уби. А неговото присъствие напомня на мен за Деянира, момичето, което можеше да бъде моя съпруга. — Бикът с човешка глава тупна по свитъка, който се нави и потъна във водата. — Херкулес иска и другия ми рог, за да ме унизи — каза Ахелой. — Може би с него ще се почувства по-добре, знаейки, че аз ще съм още по-зле. Освен това рогът ще стане корнукопия. От него ще потече храна и вода, точно както силите ми карат реката да тече. Херкулес несъмнено ще я задържи за себе си. Това ще бъде трагедия. Загуба.
Пайпър подозираше, че шумът на реката и хипнотичният глас на Ахелой още й влияят, но не можеше да не се съгласи с бога на реката. Вече бе намразила Херкулес. Горкичкият бик с човешка глава! Изглеждаше толкова самотен.
— Съжалявам, Ахелой — размърда се неспокойно Джейсън. — Вярно е, че животът е бил жесток с теб. Но може би без втория рог ще ти е по-добре. Може би ще бъдеш по-стабилен.
— Джейсън! — възрази Пайпър.
— Просто разсъждавах на глас — вдигна ръце Джейсън. — Освен това не мисля, че имаме голям избор. Ако Херкулес не получи рога си, ще убие нас и приятелите ни.
— Вярно е — каза Ахелой, — нямате избор. Ето защо се надявам да ми простите.
Пайпър се намръщи. Речният бог звучеше толкова тъжен, че й се искаше да го потупа по главата.
— Да ти простим за какво?
— Аз също нямам избор — каза Ахелой, — трябва да ви спра.
И в този момент реката изригна.
XXVIII. Пайпър
Вълната я помете като юмрук и я отнесе в дълбочината. Съпротивата бе безполезна. Тя затвори уста и си наложи да не вдишва, но едвам удържаше паниката си. Не виждаше нищо освен водни мехурчета. Чуваше само шума от собствената си съпротива и глухия тътен на водата. Разбра, че ще умре по нелеп начин — удавена в река на несъществуващ остров. И тогава излезе на повърхността точно толкова внезапно, колкото и бе завлечена. Намери се в центъра на водовъртеж. Можеше да диша, но не и да се освободи.
На няколко метра от нея Джейсън излезе на повърхността с меч в ръка и отвори уста, за да си поеме глътка въздух. Той бясно размахваше оръжието си, но нямаше цел, която да удари.
Ахелой се издигна на около шест метра от Пайпър.
— Наистина съжалявам за това — каза той.
Джейсън се стрелна към него, призовавайки ветровете, за да излезе от реката, но Ахелой бе по-бърз и по-силен. Една вълна удари момчето и го потопи обратно под водата.
— Престани! — извика Пайпър. Не бе лесно да очароваш някого, когато си в средата на водовъртеж, но въпреки това привлече вниманието на Ахелой.
— Опасявам се, че не мога да спра. Няма да допусна Херкулес да вземе и втория ми рог. Това ще бъде върхът.
— Има и друг начин — каза Пайпър, — няма нужда да ни убиваш!
Джейсън отново излезе на повърхността. Един миниатюрен облак се бе появил над главата му. Отекна гръм.
— Не бих го направил, сине на Юпитер — предупреди го Ахелой, — ако пуснеш светкавица, ще изпържиш собствената си приятелка.
Водата отново издърпа Джейсън надолу.
— Пусни го! — Пайпър използва цялата очароваща сила на гласа си. — Пусни го и обещавам, че няма да дам втория рог на Херкулес!
Ахелой се поколеба. Той се спусна към нея, наклонил глава наляво.
— Мисля, че говориш истината.
— Така е! — обеща Пайпър. — Херкулес заслужава презрение. Но моля те, пусни приятеля ми.