Знакът на Атина

— Това е книга! — каза Ахелой. — Как обичам уханието на стара овча кожа, допира на свитъка, който се разлиства под копитата ми! Не можете да ги копирате в нещо такова! — и той кимна презрително към пътеводителя в ръцете на Джейсън. — Какво поколение сте само! Играчки, дрънкалки и книги с твърди корици, само това знаете! Тези странички изобщо не са удобни за копитата ми! Това е една псевдокнига. Не е истинска книга. Нищо не може да замести добрите стари свитъци!

— Добре, ще я махна. — Джейсън прибра пътеводителя в чантата си, все едно бе опасно оръжие.

Ахелой като че ли се поуспокои, което от своя страна успокои и Пайпър. Не й трябваше да бъде стъпкана от бик, обсебен от пергаментови свитъци.

— А сега — каза Ахелой и тупна с копито по свитъка си — това е Деянира.

Пайпър коленичи да види книгата. Нарисуваният на ръка портрет беше малък, но от него личеше, че жената е била много красива, с дълга черна коса, тъмни очи и игрива усмивка, която вероятно бе влудявала мъжете.

— Принцесата на Калидон — обясни тъжно речният бог — бе обещана на мен, когато се появи Херкулес. Той настоя да се борим за нея.

— И ти е счупил рога? — предположи Джейсън.

— Да — каза Ахелой, — така и не му го простих. Много е неудобно да имаш само един рог. Ситуацията обаче бе по-лоша за горката Деянира. Тя можеше да живее дълъг щастлив живот с мен.

— Бик с човешка глава — каза Пайпър, — който обитава река.

— Именно — съгласи се Ахелой, — нямаше как да ми откаже, нали? Но вместо това отиде с Херкулес. Избра красивия славен герой пред добрия верен съпруг, който щеше да я направи щастлива. И какво стана после? Би трябвало да знаете. Херкулес бе твърде зает със собствените си проблеми, за да бъде добър съпруг. Той вече бе убил първата си жена, както сигурно знаете. Хера го прокле, той изпадна в ярост и изби собственото си семейство. Отвратителна работа. Затова трябваше да извърши дванайсет подвига. За да изкупи греха си.

Пайпър бе потресена.

— Но как… Хера го е подлудила, а той е трябвало да изкупва греха си?

— Олимпийците никога не плащат за греховете си — сви рамене Ахелой, — а Хера винаги е мразела децата на Зевс. Или Юпитер. — Той погледна злобно към Джейсън. — Така или иначе, горката Деянира загина трагично. Тя стана ревнива заради изневерите на Херкулес. Той обикаляше целия свят и флиртуваше с всяка срещната жена. Досущ като татко си Зевс. Най-накрая Деянира се отчая до степен, че послуша грешния съвет. Един подъл кентавър на име Нес й каза, че ако иска Херкулес да й е верен, тя трябва да опръска вътрешността на ризата му с кентаврова кръв. За нещастие, Нес лъжеше. Той просто искаше да си отмъсти на Херкулес. Деянира последва съветите му, но вместо да направи Херкулес верен…

— Кентавровата кръв му е подействала като киселина — довърши Джейсън.

— Именно — съгласи се Ахелой. — Херкулес умря в агония. Когато Деянира осъзна какво е сторила… — Речният бог прокара копито през гърлото си.