Милостта на Калр
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК Бард
- ISBN: 978-954-655-595-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Милостта на Калр». Краткое содержание книги:
— На колко години е брат ти?
— На шестнайсет — каза тя. Сарказмът се върна в гласа ѝ. — Би могла да го спасиш от това ужасно място и да го заведеш в истинската цивилизация.
— Куетер, имам само кораба си и временна квартира на станция Атоек. Имам войници и те се грижат за нуждите ми, дори ми правят чай, но свита нямам. Идеята ти за цветята е симпатична, но непрактична. Но ще попитам брат ти дали иска да се махне оттук, и ако иска, ще направя всичко по силите си.
— Не, няма. — Не се обърна да ме погледне, просто крачеше упорито напред. — Имаш ли представа какво е — продължи и по гласа ѝ се досетих, че е на ръба на сълзите, — можеш ли изобщо да си представиш какво е да живееш с мисълта, че с нищо не можеш да промениш нещата? Че каквото и да направиш, няма начин да защитиш хората, които обичаш? Че колкото и да се стараеш, усилията ти ще са напразни?
Можех.
— Но въпреки това го правиш.
— Понеже съм суеверна дивачка. — Вече определено плачеше. — С нищо не мога да променя нещата. Но поне твоите очи ще се опитам да отворя. Ще те накарам да видиш какво сте направили. И после, ако след време отново си затвориш очите, всеки път, когато дръзнеш да заявиш, че си справедлива или че живееш по законите на приличието, ще знаеш, че лъжеш сама себе си.
— Уважаема Куетер — казах аз, — ти си идеалистка и много млада. Предполагам затова не си даваш сметка колко им е лесно на хората да живеят в самозаблуда.
Върховете на планината вече се къпеха в слънчева светлина, а ние бяхме стигнали почти до билото на хълма.
— Въпреки това ще го направя.
— Несъмнено — съгласих се аз.
Остатъка от пътя изминахме в мълчание.
Първо се отбихме в къщата за гости. Предложих на Куетер чай и храна, но тя отказа. Стоеше на прага със скръстени ръце.
— Всички в голямата къща още спят — казах ѝ. — Ако ме извиниш за минутка, искам да се преоблека и да се погрижа за някои неща, след това ще отидем в къщата и ще изчакаме районната магистрата.
Тя вдигна вежда и рамо, за да ми покаже, че непосредствените ми планове изобщо не я интересуват.
„Мечът на Атагарис“ беше в дневната на капитана Хетнис, на пода, все така легнал по очи на импровизираната носилка. Гърбът му беше покрит с дебелата черна кора на коректива. Клекнах до него.
— „Мечът на Атагарис“ — казах тихо, в случай че спи, а и не исках да събудя капитана Хетнис.
— Флотска капитана — отвърна той.
— Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?
Стори ми се, че се поколеба за миг, преди да отговори.
— Не усещам болка, флотска капитана, а Калр Пет и Калр Осем се грижат за мен. — Още една кратка пауза.
— Благодаря ви.
— Моля те, обръщай се към тях, ако имаш нужда от нещо. Сега ще се преоблека и ще ида в голямата къща. Много е вероятно да си тръгнем още днес. Дали ще можем да те преместим, как мислиш?
— Предполагам, че да, флотска капитана. — Пак онази пауза. — Флотска капитана. Госпожо. Ако мога да ви попитам нещо.
— Разбира се, кораб.
— Защо повикахте лекарата?
Действала бях, без да се замислям за причината. Просто бях направила онова, което към момента изглеждаше правилно и очевидно.
— Защото сметнах, че би искал да останеш при капитаната си. И защото не виждам причина да се прахосват второстепенни.
— С цялото ми уважение, флотска капитана, освен ако порталите не се отворят скоро, тази система ще усети недостиг на специализирани корективи. А аз имам няколко резервни сегмента на склад.
Резервни сегменти. Консервирани човешки същества, които чакат да умрат.
— Това ли би предпочел — да бях оставила този сегмент да умре?
Три секунди мълчание. После:
— Не, флотска капитана.
Вътрешната врата се отвори и капитана Хетнис влезе в дневната, облечена наполовина и още сънена.
— Флотска капитана — каза тя. Явно не очакваше да ме види.
— Проверявах как е „Мечът на Атагарис“, капитана. Съжалявам, ако съм ви събудила. — Изправих се.
— Само да се облека и да хапна, и отивам в голямата къща да се срещна с районната магистрата.
— Намерихте ли виновницата? — попита Хетнис.
— Да — отговорих, без да навлизам в подробности.
Но тя и не попита.
— Ако позволите, флотска капитана, и аз ще сляза до няколко минути.
— Разбира се, капитана.
Когато слязох долу, Куетер още стоеше до вратата. Сирикс седеше на масата с парче хляб и чаша чай пред себе си.
— Добро утро, флотска капитана — каза тя, като ме видя. — Бих искала да дойда в голямата къща с вас.
Куетер изсумтя.
— Както искате, граждана. — Взех си парче хляб, налях си чай. — Чакаме капитана Хетнис да се приготви и тръгваме.
Капитана Хетнис слезе по стълбите само след минутка. Не каза нищо на Сирикс, стрелна Куетер с бърз поглед и отиде при бюфета да си налее чай.