Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Какво правиш тук?
– На твое място, капитане, много, ама много бих внимавал как ще й говоря точно днес – отбеляза Фенрис с повече предпазливост и благоразумие, отколкото би сметнал за възможно при вчерашната им среща. Очите му бяха приковани към Роуан, който наистина наблюдаваше Ролф така, сякаш се канеше да го изяде. – Подбирай мъдро думите си.
Ролф надникна към Роуан и виждайки лицето му, като че ли прие съвета на Фенрис.
Може би именно плахостта щеше да направи Ролф по-склонен да откликне на днешната й молба. Стига тя самата да изиграеше правилно картите си. И да бе изиграла предишните също толкова правилно.
Тя се поусмихна на Ролф и се облегна на празната маса до тяхната, върху чиито дъски с очукани златни букви бе изписано „Пробивачът на мъгли“. Роуан застана до нея, докосвайки с коляно нейното. Сякаш не можеше да понесе дори няколко сантиметра разстояние помежду им.
Тя се усмихна по-широко на Ролф.
– Дойдох да проверя дали не си размислил относно предложението ми за съюзничество.
Той потропа с татуирани пръсти по масата, точно над позлатените букви, изписващи „Вършач“. До тях, между капитана и двамата воини, бе разгърната карта на континента.
Не тази, от която истински се нуждаеше, след като се увери, че действа, но... Елин се скова, осъзнавайки какво виждаха очите й.
– Какво е това? – попита тя, забелязала сребърните фигурки, подредени през средата на континента в непробиваема линия от Ферианската падина до устието на Ейвъри.
И фигурките в Залива на Оро. И тези в Мелисанде, Фенхароу и до северната граница на Ейлве.
Гавриел, който изглеждаше, сякаш някой го беше фраснал в главата – богове, как беше минала срещата им с Едион? – се обади, преди Роуан да е изтръгнал гръкляна на Ролф заради следващия обиден коментар.
– Тази сутрин капитан Ролф получи вест. И искаше съвета ни.
– Какво е това? – настоя Елин, сочейки с пръст главната редица от фигури, опъната през средата на континента.
– Според последния доклад – провлачи Ролф – това е разположението на моратската армия. Заели са бойна позиция. Вече е невъзможно да помогнем на Севера. Гласят атака над Ейлве.
33.
– Ейлве няма армия – каза Елин, долавяйки как кръвта се изцежда от лицето й. – След миналата пролет няма кой да брани границите му, освен няколко бунтовнически групировки.
– Знаеш ли числеността им? – Роуан се обърна към капитана.
– Не – отвърна той. – Получих новината като предупреждение, за да държа товарните кораби настрана от Ейвъри. Исках да чуя мнението им – той кимна към двамата воини – за това как е най-добре да подходя. Но май е трябвало да поканя и вас, тъй като са решени да ви просветлят.
Никой от двамата не благоволи да потвърди. Елин плъзна очи по линията от армии.
– С каква скорост се придвижват? – попита Роуан.
– Легионите са напуснали Морат преди около три седмици – обясни Гавриел. – Движат се по-бързо от всяка друга армия, която някога съм виждал.
Точно сега ли...
Не. Не – не можеше да е заради Илиум, защото се бе подиграла с него...
– Ще бъде изтребление – отсече дръзко Ролф.
Тя затвори очи и преглътна тежко. Дори капитанът не посмя да се обади.
Роуан сложи ръка на кръста й в безмълвно утешение. И той знаеше – и той бе подредил парчетата от пъзела.
Елин отвори очи, ала линията остана жигосана в зрението й, в сърцето й.
– Това е послание. За мен – каза тя.
Отпусна единия си юмрук и впери поглед в белега върху дланта си.
– Но защо им е да нападат Ейлве? – попита Фенрис. – И защо заемат позиция, вместо направо да го щурмуват?
Не можеше да изрече думите на глас. Но тя бе навлякла този ад на Ейлве, надсмивайки се над Ераван. Той знаеше за кого милее Селена Сардотиен и искаше да прекърши духа й, сърцето й, като й демонстрираше какво можеха да сторят войските му. Какво щяха да направят, дадеше ли им сигнал. Не на Терасен... а на родното кралство на най-скъпия й приятел.
Кралството, което се бе заклела да брани, да закриля.
– Имаме лични връзки с Ейлве – додаде Роуан. – Ераван знае колко й е скъпо кралството.
Очите на Фенрис се задържаха проучвателно върху нея. Гавриел обаче обяви с нетрепващ глас:
– Ераван вече владее всички територии на юг от Ейвъри. С изключение на този архипелаг. Но дори тук си е подсигурил опора с Предела.
Елин впери поглед в картата, в северните земи, които сега й се струваха толкова малки.
На запад голямата шир на Пустошта се простираше отвъд планинската граница. И вниманието й се спря на един ситен надпис по западното крайбрежие.
Брайърклиф.
Името прокънтя в главата й, разбуждайки я, и й напомни, че преди малко бяха обсъждали как е възможно подобна армия да се придвижва толкова бързо.