Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Подходящи ли са?
Акарин кимна.
— Ще свършат работа.
Болкан отново завърза вързопа и го подхвърли на Акарин. Сония се поколеба, когато го видя да слиза от коня, след което насили пулсиращите си крака да се размърдат. Когато слезе на земята, Акарин бутна в ръцете й дългата риза и втория чифт панталони.
— Погледи встрани – нареди Болкан.
Сония се огледа и видя, че останалите магьосници са им обърнали гръб. Тя чу звук от разкъсване на коприна, когато Акарин свали горната част от мантията си и я пусна на земята. Платът проблесна на слънцето, а разкъсаните ленти се развяха от вятъра. Акарин се спря за миг да ги погледне с неразгадаемо изражение на лицето, но после се стегна и грабна панталоните си.
Сония бързо се извърна с пламнало лице. Тя погледна към мантията си и тежко преглътна.
„По-добре да приключвам с това”.
Тя си пое дълбоко дъх, развърза шарфа си и бързо съблече горната част на мантията. Конят й нервно тропна с крак, когато девойката пусна дрехата на земята и бързо навлече ризата през глава. Докато обуваше панталоните си, тя благодареше за дължината й, която стигаше почти до коленете. Когато се обърна, Сония видя, че Акарин разглежда юздата на коня си. Той й хвърли бърз поглед и се метна върху животното.
Тогава тя видя, че Болкан е останал с лице към тях. „Да, нали все някой трябва да ни наглежда” – помисли си тя. После пристъпи към коня си, пъхна обувката си в стремето и успя да се покатери на седлото.
Акарин изглеждаше странно в грубите дрехи. Ризата висеше тромаво върху слабото му тяло. По лицето му беше набола брада. Той изобщо не приличаше на внушителния Върховен повелител, който толкова дълго време бе смущавал магьосниците от Гилдията.
Тя се огледа и изсумтя. Не можеше да се каже, че е пример за елегантност. Ризата сигурно бе захвърлена от някоя фермерска жена. Грубата материя дразнеше кожата й, но не беше кой знае колко по-зле от дрехите, които беше носила преди да се присъедини към Гилдията.
— Гладна ли си?
Сония вдигна глава и видя, че лорд Оусън е приближил коня си до нейния. В ръката си държеше комат зърнест хляб и чаша. Тя ги прие с благодарност и започна да се храни, прокарвайки залъците с разводненото вино. То беше евтино и вкиснало, но поне малко успя да притъпи болката в мускулите й. После тя върна чашата на Оусън.
Когато магьосниците се нахраниха, те отново потеглиха и конят й ги последва с подрусване. Сония сподави стона си и се подготви за многото нови часове езда и за болката в мускулите.
Когато Гол влезе в гостната на Сери, погледът му попадна върху Савара. Той й кимна учтиво и се обърна към Сери.
— Такан каза, че приближават границата – докладва той. – Утре вечер ще са в Крепостта.
Сери кимна. Той беше предложил на Такан няколко удобни подземни стаи, но се стараеше наеманите от него прислужници да не са чували за загадъчната чужденка, която Серини беше започнал да харесва. Савара го беше помолила да не разкрива за съществуването й пред Такан. Тя правилно беше предположила, че Акарин общува с прислужника си. Ако магьосникът бъдеше заловен от ичаните, те можеха да научат от него за присъствието й в Киралия.
— Между моите хора и ичаните съществува вековна омраза – беше му казала тя. Не пожела да му обясни защо, а и Сери вече знаеше, че не бива да я притиска за информация.
Гол седна на един стол и въздъхна.
— Какво ще правим?
— Нищо – отвърна Сери.
Гол се намръщи.
— Ами ако в града пристигне нов убиец?
Сери погледна към Савара и се усмихна.
— Мисля, че ще успеем да се справим. И без това обещах следващия на Савара.
За негова огромна изненада тя поклати глава.
— Вече не мога да ти помогна. Не и след като Акарин го няма. Ако робите им продължат да измират, ичаните ще заподозрат, че са замесени и други.
Сери я погледна мрачно.
— Това ще ги спре да изпращат нови, нали?
— Може би. Но заповедите ми са да не привличам вниманието към моите хора.
— Така. Значи всичко зависи от нас. Как предлагаш да ги убиваме?
— Не мисля, че ще ви се наложи. Те получиха онова, заради което изпращаха робите си.
— Значи тяхната цел е бил Акарин? – попита Гол.
— И да, и не – отвърна тя. – Те ще го убият, стига да успеят. Но сега, след като вече познават слабостите на Гилдията, тя ще се превърне в тяхна цел.
Гол я зяпна.
— Ще нападнат Гилдията?
— Да.
— Кога?
— Скоро. Ако гилдийците бяха изпратили Акарин без много шум, може би щяха да разполагат с известно време за подготовка. Но те разказаха на цялата земя за него.
Сери въздъхна и разтърка слепоочията си.