Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Процесията.
— Не – отвърна тя. – Макар да беше глупаво от тяхна страна да обявяват на всеослушание престъплението и наказанието на Акарин, ичаните щяха да научат за това след няколко дни, може би дори седмица-две. – Тя поклати глава. – Дни наред магьосниците от Гилдията го обсъждаха в ментални разговори. Ичаните сигурно са чули всичко.
— Има ли Гилдията някакъв шанс? – попита Гол.
Тя го погледна печално.
— Не.
Очите му се разшириха.
— Гилдията не може да ги спре?
— Не и без помощта на висшата магия.
Сери се изправи и закрачи из стаята.
— Колко са ичаните?
— Двайсет и осем, но онези, които трябва да те притесняват, са десетина.
— Хей! Само десет?
— Всеки един от тях е много, много пъти по-силен от всеки гилдийски магьосник. Заедно те могат с лекота да победят Гилдията.
— Ох. – Сери прекоси стаята още няколко пъти. – Ти ми каза, че можеш сама да убиеш онази жена. Значи трябва да си по-силна от магьосниците в Гилдията.
Тя се усмихна.
— Много по-силна.
Сери забеляза как Гол пребледнява.
— Ами останалите от хората ти?
— Мнозина са ми равни или дори по-силни.
Той замислено прехапа устни.
— Какво ще искат хората ти в замяна на помощта им за Киралия?
Тя се усмихна.
— Твоите хора въобще няма да са доволни от помощта на хората ми, както няма да са доволни и от управлението на ичаните. Ние също практикуваме онова, което Гилдията нарича черна магия.
Сери махна презрително с ръка.
— Щом ичаните се появят, те може и да променят мнението си.
— Може би. Но хората ми няма да поискат да се разкрият.
— Нали каза, че те не искат ичаните в Киралия!
—Да, така е. Но ако са застрашени, те ще откажат да се намесят. Ние сме просто една клика в Сачака. Доста влиятелни хора се страхуват от нас и биха ни унищожили, ако им се удаде възможност. Повече не можем да направим.
— А ти ще ни помогнеш ли? – попита Гол.
Тя въздъхна тежко.
— Ще ми се да можех. Но заповедите ми са да стоя настрани от конфликта. Заповедите ми са... – тя погледна към Сери, – да се прибера у дома.
Сери бавно кимна. Значи тя си тръгваше. Още онази нощ на покрива трябваше да се досети, че ще стане така. Нямаше да е лесно да се сбогува, но той също не можеше да позволи на сърцето си да командва главата му.
— Кога?
Тя наведе поглед.
— Веднага. Пътуването е дълго. Ичаните ще наблюдават киралийската граница. Ще трябва да мина през Елийн. Но... – Тя се усмихна многозначително. – Не виждам разлика в това дали ще тръгна тази вечер или утре.
Гол покри устата си длан и се изкашля.
— Не знам – отвърна Сери. – Може да има. За доброто на Киралия съм длъжен да се опитам да променя мнението ти. С малко печен расук и бутилка ануренско тъмно...
Тя повдигна вежди.
— Ануренско тъмно? Вие, крадците, се справяте по-добре, отколкото си мислех.
— Всъщност съм сключил добра сделка с няколко контрабандисти на вино.
Тя се ухили.
— Естествено.
На вратата се почука. Ротан въздъхна и я отвори с волята си. Дори не си направи труда да се обърне, за да види кой е.
— Пак ли си тук, Денил? Откакто си пристигнал, прекарваш повече време в моите покои, отколкото в твоите. Нямаш ли някакви заговорници или тайни мисии, с които да се занимаваш?
Денил се засмя.
— Чак след една седмица. Междувременно, преди да ме изпратят обратно, реших, че мога да наваксам със стария си приятел. – Той пристъпи в кръга от подредени кресла и седна срещу Ротан. – Предполагам, че довечера няма да посетиш Вечерната зала.
Ротан вдигна глава и видя разбирането в очите на Денил.
— Няма.
Денил въздъхна.
— А аз наистина трябва да отида. Да се изправя лице в лице с клюките. Обаче...
„Няма да е лесно” – завърши изречението му Ротан наум. Денил му беше разказал какво включваше планът на Акарин за залавяне на заговорниците. Твърденията на дем Марейн вече бяха достигнали до ушите на всички в Гилдията. Макар повечето магьосници да бяха склонни да не им обръщат внимание, Ротан знаеше, че има и такива, които вярваха на всякакви скандални твърдения. Той вече се беше сблъсквал със същите пресметливи и неодобрителни погледи две години по-рано, когато Гилдията беше поставила под въпрос уместността от оставането на Сония в покоите му.
Преборването със слуховете беше трудно, но поучително – а помощта на Ялдан и Езрил му помогна много.
„Сега аз трябва да подкрепя Денил”.
Ротан си пое дълбоко дъх и се изправи.
— Добре, по-добре да тръгваме, ако не искаме да изпуснем веселата част.