Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— В Лондон?
— Лорд Дейкър дойде! — възкликва тя с такъв възторг, сякаш този триумф е лично неин. — И сте свободна!
Едва мога да повярвам, че е дошъл — с конен отряд, с документ за свободно преминаване, готов да ме ескортира незабавно на юг. Целувам Изабела като сестра, и с радост се качваме на конете. Усещам лека, пробождаща болка, докато сядам на седлото зад съпруга си, но вече виждам как бъдещето ми се разстила пред мен. Изабела е права: мога да убедя Хари да изпълни дълга си към мен, ще се върна в Шотландия начело на армия и ще вляза триумфално в Единбург. Мога да възпитам момчетата си да бъдат такива синове, каквито щеше да иска техният баща — наследници на трона на Шотландия и дори на Англия.
Вече съм на седлото, когато си спомням нещо.
— О, но лорд Дейкър, херцогът на Олбъни ще изпрати при мен френския посланик с предложения. Не е ли редно да го изчакам и да му дам отговор? Ами ако ми предлага регентството? Ами ако е готов да ми даде всичко, за което настоявам?
— Може да ви го изпрати в Морпет, в моя замък. Може да се срещне с нас в Морпет — отвръща ми старият пазител на границите. — По-добре да разисква с вас какви условия ще предложи, докато сте зад яки стени в английски замък, който никога няма да падне под обсада, отколкото когато сте с една-единствена рокля в някакъв манастир по границите, заобиколена от тленните останки на загиналите при Флодън.
— Но ако идва с капитулация? — настоявам.
— Бихте ли искали да ви види така? — пита старият лорд. — Така изпоцапана от път? Толкова ужасно неспретната? И — простете ми, ваша светлост, — но коремът ви вече е толкова голям. Не е ли редно да сте в уединение в очакване на раждането? Наистина ли искате да се срещнете с френския посланик в това състояние? Не мислите ли, че той ще каже на всички, че макар да наближава времето ви за раждане, вие яздите край границите като някоя беднячка?
Унизена съм. Ако бях получила спалното си бельо от Единбург или мебелите си от Линлитгоу, можех да се срещна с него и да го предизвикам да гледа издутия ми корем. Но лорд Дейкър е прав: не мога да бъда уверена в себе си, когато съм в този вид. Когато мога да се измия и преоблека, ще се срещна с него. Той ще може да дойде при мен, когато съм се разположила под балдахин от златен брокат в богат замък. А в този момент съм облечена така бедно, както Катерина Арогантната, когато почитаемата ми баба се стараеше да я унижи по всякакъв начин.
— Бог да ви благослови! — провиква се Изабела. — И да ви върне отново там, където ви е мястото.
Потегляме като английски благородници, а не както влязохме — като шотландски престъпници. Знамето на лорд Дейкър се вее пред нас, пред него — кралското знаме на Англия, а моите знамена на кралица-регент на Шотландия — най-отпред. Той е подготвил всичко това; мисля си, че може от месеци да се е погрижил да бъде готов. Знаел е, че ще дойда в Англия, преди аз да го знам.
— Наистина мисля, че трябваше да изчакаме, от уважение към френския посланик — казвам на негова светлост, който дръпва поводите на коня си, за да може да изостане назад и да говори с мен, седнала на коня зад съпруга си. Лорд Дейкър почти не си прави труда да забелязва Арчибалд; все едно че яздя зад коняря си. На свой ред Арчибалд е нацупен като малко момче.
— О, но защо не тръгнем за Лондон, за едно удобно уединение в очакване на раждането и след това да прекараме Коледа там? — пита Дейкър.
— Защото мисля, че посланикът е упълномощен да ми предложи всичко, което искам — казвам. — Писмата на херцога дадоха ясно да се разбере, че е разговарял с членовете на парламента и ги е принудил да се съгласят на всичките ми искания.
Дейкър поклаща глава.
— Той е лъжлив и вероломен — казва той простичко. — И е слаб. Той ви лъже. Не е идвал да се срещне с вас, идвал е, за да ви забави, да ви задържи тук, близо до границата, в къща, която не може да бъде отбранявана, докато херцогът поведе армията си. Щяха да ви накарат да чакате тук, да пишете и преговаряте с френския посланик, докато прекосят границите и ви заловят, и пленят и съпруга ви. Ваша светлост, щяха да ви затворят, може би в някой женски манастир или в някоя кула в Гламис, на мили оттук, където никога не бихме могли да стигнем до вас. А вие, милорд, уви, вие щяхте да бъдете обесен като обикновен престъпник на портите на манастира в Колдстрийм.
Мога да почувствам как Арчибалд се вцепенява на седлото.
— Добре че заминахме тогава — казва той. — Спасих я от Линлитгоу, отведох я в Бърик и Колдстрийм, а сега я спасих от пленяване тук.
— Наистина го направихте — казва Дейкър като мъж, който хвали дете. — Цяла Англия ще узнае какво направихте за нас.