Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Всичко това е вярно, любима. Добре виждаш нещата.
— Трябва единият от нас да пресметне всичко, за да можем да вземем съответните мерки, щом дойде моментът, а никак няма да е лесно да се направи подобна сметка — отбеляза Сесилия след кратък размисъл, усещайки как планината от трудности се изпречва през нея.
— Мога ли да те помоля ти да я направиш, защото ти си тази, която се грижи за дома ми? — попита той с припряност, която й се стори прекалена.
— Да, можеш да ме помолиш — отговори тя. — Сметала имам, но това, за което говориш, трудно може да се помни. Затова ще ми е необходим пергамент и нещо за писане. Ще трябва и да говоря с много хора. Ще отнеме време. Но ако не започнем веднага със сметките, тази зима ще умрем от глад.
Той веднага й обеща, че ще получи всичко, което й трябва. Със самочувствие подчерта, че във Форшвик никога не може да се умре от глад. После изглежда, че в един миг забрави за всичко и се върна към работата си с обичайното настървение.
Кралят беше казал на Арн, че църквата на замъка Нес е най-близката до Форшвик, но това не бе съвсем точно. Имаше по-близка. Наистина, до тази в Нес можеше да се стигне по-бързо, както до никоя друга при попътен вятър, а и кралят имаше винаги на разположение норвежки моряци и гребци.
Рано сутринта на празника на свети Олаф корабът Късата змия, наречен така от норвежците заради малките му размери, дойде да вземе Арн и Сесилия. Последната много се зарадва, като видя тънкия му черен вълнорез и й се прииска кормчията да е същият като преди. Така и се оказа, само дето дългите му коси бяха побелели.
Арн не намираше причини да се радва. Беше участвал в най-първото пътуване на този кораб, завършило с убийството на един крал. Не каза нищо за това на Сесилия, нито на когото и да е другиго. Прекръсти се, сведе глава и се качи на кораба. Гребците, норвежци, си размениха многозначителни усмивки. Очакваха за пореден да вземат на борда някой от Западна Готаланд, който никога не е плувал по море. Споменът за тази благородна дама, която един ден беше попитала Стайбьорн не се ли опасява, че може да се изгубят в тази локва, каквато е езерото Венерн, бе останал запечатан в паметта им. Не гребаха и час, когато задуха вятър и вдигнаха платната. Корабът веднага като че ли политна напред, порейки разпенените от скоростта вълни пред носа му.
След литургията и третото причастие на младоженката в църквата на замъка, приятелите се разделиха. Двете Сесилии тръгнаха нанякъде заедно, а Кнут отведе Арн на крепостната стена и нареди да донесат маса, пейка, храна и напитки. Не успя обаче да убеди Арн да хапне и пийне в този празничен ден.
Трябваше да поговорят за много неща и цял ден нямаше да им стигне, както тъжно отбеляза Кнут, прокарвайки ръка по почти оплешивялата си глава и предложи да започнат от по-лесните теми, оставяйки най-деликатните за накрая.
За начало подхвана въпроса за женитбата на Магнус Монешьолд с Ингрид Улве и увери Арн, че разбира скрупулите, които той и Суне Сик хранят, всеки от своя страна, относно това, че първият, в качеството си на законен настойник на сина си, ще трябва да се договаря с мъжа, за убийството на чийто брат е спомогнал. Обаче Биргер Бруса беше разрешил тази трудност с учудваща лекота. Магнус бе отгледан в Биелбо повече като по-малък брат, отколкото като осиновено дете. Достатъчно ще е Биргер да поеме задълженията на законен настойник и всички пречки ще бъдат избегнати по начин, който няма да обиди никого. От друга страна, на Суне Сик, брат на един бивш крал, ще му бъде оказана честта да контактува лично с кралския наместник на кралството.
Арн не намери какво да каже по въпроса. Задоволи се само да кимне с глава и измърмори, че не е нужно да губят време по този въпрос, защото наистина има доста по-деликатни.
Следващият въпрос бе наистина такъв, защото тук гордостта влизаше в конфликт с проницателността, а последната не бе достатъчна, за да го реши. Трябваше на всяка цена Арн да се сдобри възможно най-скоро с Биргер Бруса. Кнут бе направил опит да поговори за това с него, но кралският наместник само бе изсъскал в лицето му като подивяла котка, че се почувствал предаден от краля и от Арн по повод на този набързо сключен брак. А фактът, че кралят и кралицата са го гарантирали със залога на присъствието си, изобщо с нищо не е допринесъл за уреждането на нещата.
Арн попита дали той и Сесилия не биха могли да отидат в Биелбо без предварително известие. И без това рано или късно би трябвало да посетят Улвхилде Емундсдотер в Улфсхем, както Сесилия бе обещала. А тъй като Биелбо се намира между Форшвик и Улфсхем, не би имало нищо странно в това Сесилия и той, забавени от лошото време или по друга причина, да се отбият нечакани в Биелбо. Биргер Бруса не би могъл да изгони роднините си.