Вестителят на бурята

— Абсурд — излая Фолдс. — Тя не е член на Огнището.

Кранок Маргил вдигна сухата си ръка, за да го накара да млъкне.

— Вероятно само този път, Дренан, ще пренебрегнем протокола.

Дренан Фолдс явно искаше Гелредида да си тръгне, но неохотно отстъпи. Тя се поклони рязко, оттегли се встрани и сякаш се сля със сенките.

Уейлиън погледна към отворените врати. Не знаеше какво е очаквал да види, но не и човека, който мина през тях.

Придружаван от двама Рицари на гарвана, в залата влезе внушителен тъмнокож мъж, вероятно от Дравистан или Каджрапур, както подсказваше кърпата на главата му. Беше облечен с широка синя роба, пристегната с червен пояс на кръста. На рамо носеше торба, която притискаше към тялото си. Влезе с широка усмивка и щом стигна до средата на залата, докосна с пръст челото си, после устните и накрая се поклони театрално пред петимата архигосподари.

— Приветствам ви, о, велики и могъщи господари на Огнището. Казвам се Масум ам Калед лас Фахир ам Джадар Абаси и ви нося поздрави от принца на Ривърлендс.

— Знаем кой си — отвърна Дренан Фолдс с презрение. — И знаем защо си тук. Дошъл си да се пазариш. За предатели ли ни мислиш? Или за глупаци, които ще обърнат гръб на своите?

Усмивката на Абаси леко помръкна.

— Смирението и собствената ми маловажност не позволяват да предполагам какво си мислят тъй могъщи и велики люде като вас, господарю. Аз съм само прост посланик, дошъл да преговаря от името на елхарима, когото познавате като Амон Туга.

Уейлиън усети как устата му пресъхва. Това беше вестителят на самия Амон Туга. Мъжът, който бе нападнал Свободните държави. Воинът, който беше убил техния крал.

— Тогава говори — рече господарят Фолдс. — И се махай оттук, докато още можеш.

Чужденецът се усмихна нервно, поклони се отново и посегна към торбата си. Архигосподарите се размърдаха, явно се притесниха какво ще извади, защото на ръцете им имаше гривни, които ги правеха безпомощни. Но Абаси извади само стара парцалена кукла и я сложи на земята. Бръкна още четири пъти в торбата и извади още четири кукли. Нареди ги до другата на пода.

Уейлиън едва не въздъхна, но архигосподарите не споделяха облекчението му.

Щом Абаси постави и последната кукла на пода, господарят Фолдс скочи от мястото си.

— Какво означава това? — сляпото му око щеше да изскочи от орбитата си.

Масум Абаси отстъпи назад и вдигна ръце, сякаш не разбираше от какво се засягат.

— Извинете, господари. Не исках да ви тревожа.

— Тогава нямаш представа какво означава това — рече Кранок Маргил, вгледан печално в малките кукли.

Уейлиън също нямаше представа. Това бяха обикновени парцалени кукли, като тези, с които играеха децата. Всяка беше облечена в различен цвят и имаше различна коса — сива или тъмна, едната беше рядка и… те приличаха на…

— Господари — рече Абаси. — Зная какво представлява това… както и вие. Но по този начин принцът на Ривърлендс не иска да покаже намерението си, а само силата, с която разполага. Сила, която няма да обърне срещу вас… — Архигосподарите се размърдаха, но мълчаха. — Сега, когато кралят ви е мъртъв и армиите ви са разгромени, няма кой да се изправи пред ордите, които са се устремили към града. Но не се страхувайте. Амон Туга е щедър и онези, които не му се противопоставят, не само ще оцелеят, но и ще получат награда.