Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
В средата седеше Дренан Фолдс, Главен призовател и Пазител на Свитъците. Беше едър мъж със сива, още гъста коса и бакенбарди, които стигаха почти до брадичката му. Челото му беше вечно смръщено, а кафявата роба стоеше като колосана на едрите му плещи. От челото до бузата му се спускаше грозен белег, който минаваше през окото. То беше станало млечнобяло, за разлика от другото — леденосиньо. Явно и Дренан беше платил за Изкуството си, а Уейлиън почти потрепери при мисълта какво ли създание е призовал, за да го разкраси така.
Отляво на Дренан седеше Ниро Лаиус, Главен гадател и Пазител на Гарваните. Той беше по-нисък от останалите, с къдрава сива коса и почти приятно изражение. Уейлиън обаче знаеше, че не бива да го подценява — никой не ставаше архигосподар, ако не си е изцапал някак ръцете.
Накрая беше Лусен Калвор, Главен алхимик и Пазител на Инструментите. Той изглеждаше по-млад дори от Хойлен Краби и беше най-новият архигосподар, наследил своя учител, който бе открит мъртъв в покоите си. Така и не откриха причината за смъртта му и понякога се говореше, че Лусен го е пречукал, за да заеме мястото му. Дори да беше вярно, никой не обвини красивия млад архигосподар и всички го почитаха дали от страх, или от уважение към поста му.
Петимата ги гледаха как приближават и Уейлиън изпита страх.
— Магистра Гелредида — каза Ниро Лаиус с усмивка. — Рядко удоволствие е да ви видим в тази зала. — Уейлиън не успя да разбере дали е искрен.
— Удоволствие ли? Сигурна съм, архигосподарю Лаиус — отвърна Гелредида. — Моето сърце ускори ритъма си, когато застанах пред Огнището. — Е, нейните думи си бяха напълно неискрени. Все пак архигосподарят Лаиус продължи да се усмихва.
— Достатъчно любезности — Дренан Фолдс се смръщи още повече, млечнобялото му око като че ли потъмня леко. — Имаме работа за вършене. Защо поискахте аудиенция?
Гелредида го изгледа накриво, почти явно развеселена.
Фолдс се отдръпна леко назад, ясно беше, че между двамата има стара история. Уейлиън не смееше да предполага от какво естество е.
— Вярвам, че всички знаете за убийствата в града? За обезобразените трупове, за забранените символи.
— Знаем — отвърна Кранок Маргил с тъничък и слаб гласец, също като плътта по старите му кокали. — Ужасна работа, няма спор. Но ни накараха да вярваме, че е дело на отстъпник. Със сигурност не е грижа на Огнището.
— Страхувам се, архигосподарю Маргил, че е точно грижа на Огнището.
— Стига, магистра — обади се архигосподарят Лаиус. — Сигурен съм, че уникалните ти способности са достатъчни да откриеш някакъв си убиец.
Гелредида се усмихна.
— И аз съм сигурна. Но това не е обикновен убиец. Този е особено коварен и опасен, може да застраши дори нас.
Дренан Фолдс се изсмя грубо.
— И какво му е толкова опасното, че да уплаши дори нашата Червена вещица?
Уейлиън усети как космите по тила му настръхват. Беше чувал Брам да я нарича така, но само в нейно отсъствие. Но да ѝ го кажат в лицето…
Гелредида се вгледа невъзмутимо в архигосподаря Фолдс.
— Защото, Дренан, се опитват да използват Деветото изкуство.
Той замлъкна.
Деветото изкуство. Уейлиън само беше чувал за него. Със сигурност не се изучаваше от книгите. Говореха, че е единственото забранено Изкуство — пет бяха познати на Кастата, три бяха изгубени, оставаше само едно. И що за ужасия беше то?
Легендата разказваше, че именно злоупотреба с Деветото изкуство е отприщила Ада на земята; че е отворила портите на отвъдното и демонската орда е нахлула в земите на човеците, и единствено мощта на Арлор е спряла пълното унищожение.
Ако някой аматьорстваше с Деветото изкуство, трябваше да е луд или по-зъл, отколкото Уейлиън изобщо можеше да си представи. И в двата случая трябваше да бъде спрян.
Досега не бе осъзнавал колко важно е да хванат убиеца. Мислеше, че става дума за отстъпник, за садист… убиец.
Сега беше ясно, че преследват нещо много, много повече.
— Какво доказателство имаш? — попита Кранок Маргил.
— Проучих знаците на всяко местопрестъпление. Който и да е убиецът, владее добре древното знание и пътя на Бродещ през Портите.
— Но най-близкият Пътеводен камък е…
— Да, Параклисът на таласъмите.
Дренан Фолдс се приведе напред и се вгледа в Гелредида със здравото си око.
— Защо тогава не е отворил портала? Ако Малефикар Некрус се е завърнал, защо градът не е пълен с демони?