Вестителят на бурята

Каира сведе поглед, изумена, че бяха изпили цяла бутилка. Почти на мига чашите им се напълниха отново и Мерик вдигна своята към устните си. После я остави и се изправи театрално, сякаш щеше да излезе на сцената.

— Може да се изненадаш, защото си ме виждала само в лоша светлина, но съм отгледан като благородник. Баща ми беше капитан в Стражата на Скайхелм, а майка ми — третата дъщеря на графа на Бреган, или беше барон, забравих как беше; той умрял преди да се родя. Отгледан съм за велики дела, владея меча и ездата, образован съм от най-добрите учители и съм научен на маниери, подобаващи на човек с моето потекло.

Каира не разбираше дали той не се шегува — изричаше всяка дума с крива усмивка, но нещо в маниера му и в начина на говорене я караше да му вярва.

— Знам какво си мислиш — продължи Мерик. — Как съм пропаднал толкова ниско? Тъжна история и със сигурност няма да ти е интересна в подробности, но започва с баща ми, великия и уважаван Таник Райдър, който напусна майка ми, когато бях още малък. — Кривата усмивка изчезна и Каира почти вкуси горчивината на думите му. — Просто една нощ стана и си тръгна, без да каже и дума. Разбрахме, че не е бил отвлечен или убит, защото са го видели да излиза на кон от града. Остави меча и бронята си, така че явно не отиваше да се бие. Повече не чухме за него. Това разби сърцето на мама.

Замълча, сякаш споменът за нея му причиняваше болка. Каира посегна да сложи ръка върху неговата, но той я отдръпна, преди да го е докоснала.

— Съжалявам — каза тя.

— О, не ме съжалявай. Още не съм стигнал до най-гадната част. В която мама беше отнесена от Сладката мор и бедният малък Мерик остана сам да управлява имението. Бедният малък Мерик, без родители, които да го наставляват, и със силно влечение към жените и комара. Три години успявах да се справям някак, но после се наложи да продам къщата и земите, както и меча и бронята на баща ми. Изненадах се колко евтино вървяха… или по-скоро колко малко взех аз за тях, но така стоят нещата, когато си млад, отчаян и пияница… Тогава просто не осъзнаваш цената на нещата.

По всичко личеше, че сега вече я осъзнава.

Той вдигна чашата отново, но спря — сякаш виното беше коренът на всичките му проблеми, — преди да се поддаде на изкушението и да отпие голяма глътка.

Каира усети вина заради думите му. Тя го използваше. Този мъж беше изгубил всичко, но тя не го жалеше. Сам беше виновен за проблемите си — имал е много, но го е пропилял. Беше лесно да отдадеш тази глупост на младостта, но мнозина други бяха страдали много повече заради Сладката мор. Мнозина други страдаха и сега и никога нямаше да се радват на привилегии по рождение.

Мерик беше продукт на собствената си глупост, но по всичко личеше, че в него има и нещо добро.

— Миналото вече е зад гърба ти. Сигурно има надежда за бъдещето ти — рече тя, след като отпи от чашата си.