Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Стигна до локомотива, скочи на страничната му пътека и точно когато колелата заскърцаха, обявявайки предстоящото спиране, нахлу в кабината с насочен напред автомат.
Двамата от Армията на крадците се обърнаха ошашавени и посегнаха към оръжията си.
Бам! Бам!
Кървави пръски изцапаха предното стъкло зад главите им. Двамата се свлякоха на пода.
Майка забърза към ръчките и точно когато влакът се канеше да спре, бутна един лост напред и локомотивът се раздруса и започна да набира скорост.
Големия Исус усети раздрусването и рязко се обърна.
— Превзели са локомотива! — извика на хората си. — Вие двамата, останете тук, пазете ракетата и задръжте оня тип! — Кимна към другите двама. — Вие елате с мен. Трябва да спрем влака!
Следван от хората си, Големия Исус забърза с тежката си картечница към локомотива и Майка.
Майка ги видя да приближават.
— Опа…
Бързо обърна глава и погледна през предното стъкло.
Входът на пристанището за подводници се намираше на около километър и половина, в края на откритата гола равнина. Приличаше на тунел — релсите изчезваха под земята недалеч от крайбрежните скали. Имаше предостатъчно време и разстояние да спрат влака и да изстрелят ракетата.
„Не мога да им позволя да спрат — отчаяно помисли Майка. — Но как да им попреча?“
Решението й хрумна моментално.
И докато първият куршум на тежката картечница рикошираше от стоманения покрив над главата й, Майка избута лоста докрай и влакът започна да набира застрашително скорост.
Майка остави лоста, вдигна калашника си и се включи в битката.
Защитаваше локомотива сама, една срещу трима, срещу много по-добре въоръжен противник. Дълбоко в сърцето си знаеше, че не може да спечели сражението, но че ако успее да удържи достатъчно дълго, може да спечели войната.
Мегавлакът се носеше през голата североизточна равнина на остров Дракон все по-бързо.
Големия Исус и двамата му другари напредваха по покрива на втория товарен вагон и стреляха по локомотива; Майка стреляше по тях през отворения заден прозорец на кабината на машинистите.
В задната част на влака обаче нямаше никакви престрелки.
Големия Исус и хората му се придвижваха по покрива в идеален синхрон, като се прикриваха един друг. Не бяха аматьори и знаеха, че имат преимущество и като численост, и като огнева мощ. Скоро се озоваха при локомотива и стреляха по противника си от близко разстояние. Майка залитна, улучена в дясното рамо.
Отлетя назад и противниците й се втурнаха в кабината.
Големия Исус посегна към контролния лост и тъкмо го сграбчи, когато с периферното си зрение зърна някаква фигура да скача на тъпия нос на локомотива, точно пред него.
Големия Исус вдигна очи и видя огромния брадат французин, легнал по корем върху носа на локомотива, насочил пистолет право в лицето му.
Баба стреля.
Куршумът проби стъклото, заби се в лявото око на Големия Исус и на тила на лейтенанта цъфна грамадна дупка. Големия Исус рухна и изпусна картечницата.
Още два изстрела и другите двама от Армията на крадците излязоха от играта.
Баба се прехвърли през разбитото предно стъкло и приклекна до Майка.
— Хубаво появяване — изстена тя, притискайки раната на рамото си.
— Французин съм — просто отвърна Баба. — На нас французите чарът ни е вроден.
Майка се усмихна въпреки болката.
— Ти си абсолютен гадняр, пич, това поне е сигурно. Не остана отзад, както ти казах, а?
— Нямаше начин. — Баба кимна назад. — Изпратиха подкрепления.
Майка проследи погледа му.
Поне двайсетина бойци от Армията на крадците атакуваха влака — скачаха от два камиона от двете му страни.
— Трябваше да дойда тук — обясни той. — Направих го по твоя начин: изтичах под влака.
Куршум рикошира от покрива над главите им. После втори. После се изсипа цял порой.
Майка и Баба се снишиха. Майка вдигна калашника си. Баба грабна любимия си „Корд“ от пода.
— Ела! — извика Баба и я задърпа към разбитото предно стъкло. Излез отпред! Ако ще даваме отпор, това е най-доброто място!
— Наш собствен Аламо2… — промълви Майка, докато заемаше позиция до Баба.
2
Битката при Аламо по време на Тексаската война (1835–1836), в която 300 тексаски въстаници удържат 3000 мексикански войници в продължение на 13 дни. — Б.пр.