Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Колата го блъсна, разби вратата и го повлече навътре в станцията. Чейс натисна спирачките, но мерцедесът вече се пързаляше неконтролируемо към задната стена на станцията…

Блъсна се в един ръб и предната броня се строши на парчета. Едуардо излетя от капака и се размаза в стената, обливайки я в кръв.

Двете въздушни възглавници изскочиха автоматично с наподобяващ изстрел гръм от изпълващия ги газ. Чейс се почувства така, сякаш е бил ударен с юмрук в лицето от човечето на „Мишлен“, дори усети изпукването на хрущялите в носа си.

Колата се завъртя и спря. Въздушната възглавница спадна и Чейс се надигна. Носът му пулсираше. Не беше счупен – той познаваше много добре усещането – но като че ли щеше да е отекъл доста дълго време.

И все пак ако не излезеше по най-бързия начин от колата, пулсиращият му нос щеше да е най-малкия му проблем. Преследващите го охранители щяха да бъдат тук след трийсет секунди, дори по-малко…

Той грабна пистолета си и се измъкна от потрошения мерцедес. Боядисаният в бяло интериор на лифт станцията беше скучен и функционален, единственият цвят бе кървавочервеното петно на стената, където се беше ударило тялото на Едуардо. Нямаше следа от София – или от бомбата – но в дъното забеляза стълби, водещи нагоре.

Чейс бързо се изкачи по тях и се озова в голяма и студена зала – терминала на лифта. Всъщност това бе лифт тип „гондола”, а не традиционната кабинкова система. Гондолите можеха да се откачат от въжетата, пътниците слизаха и се качваха, а междувременно останалите кабинки продължаваха да се движат.

На терминала стояха две неподвижни затворени гондоли в очакване да се скачат с линията.

Третата се движеше.

София стоеше до задния прозорец. Тя се усмихна на Чейс и му махна с ръка, докато гондолата се отдалечаваше от ярко осветения терминал и потъваше в лунното небе.

Чейс измъкна пистолета си и се припели в главата й. Тя не помръдни.

Той също. Просто не можеше да натисне спусъка. Каквото и да беше направила, каквото и планираше да извърши, тя си останеше някогашната му любима, негова съпруга…

— Мамка му! – изръмжа Чейс, еднакво ядосан на себе си и на нея. Гондолата продължи да се надига, София вече бе просто един силует на прозореца.

Отвън се чу изскърцването на спирачките на джина. Чейс скочи в първата от чакащите гондоли и намери таблото за управление до предния прозорец. Под един чернен бутон пишеше „Starten“.

Той го натисна.

Веригите и зъбните предавки загракаха. Гондолата се наклони към хоризонтално разположено колело и края на кабела и се разтресе, когато отново се върна на мястото си. Над главата му затрака храповия механизъм, гондолата се закачи за стоманения кабел и започна да се издига.

Кабината на София се намираше на около стотина фута пред него. Двете гондоли щяха да стигнат до горната станция с разлика най-много от двайсет секунди, което означаваше, че София едва ли щеше да успее да излезе от гондолата, преди да пристигне той, камо ли да успее да пренесе бомбата до самолета.