Илиада [bg]

вънка излезе под тазните кости, пробила мехура. Харпалион се отпусна в ръцете на свои другари, мигом духа си издиша; подобен на червей дъждовен просна се. Рукна му черната кръв и накваси земята. [655] А пафлагонците храбри се грижеха около него, на колесница го сложиха, сетне към Троя поеха тъжни. А с тях и баща му вървеше, проливайки сълзи: нямаше да отмъсти за сина си, убит безпощадно. Парис се много разсърди, че Харпалион е погубен. [660] Нему той беше гостувал сред много на брой пафлагонци. Гневен за Харпалиона, изпрати стрелата си медна. Имаше мъж Евхенор, на пророк Полиида потомък, знатен и твърде заможен, живеещ в Коринт многодомен. Знаейки своята гибелна участ, потегли със кораб. [665] Кроткият стар Полиид му напомняше често съдбата: или от болест коварна в двореца си той ще издъхне, или във стана ахейски ще падне, сразен от троянци. Ето защо той отбягваше откупа скъп за ахейци, също и грозната болест, да няма в душата си мъки. [670] Под челюстта до ухото го Парис прониза; изхвръкна бързо духът му от тялото — страшният мрак го обгърна. Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален. Хектор, любимец на Зевса, не беше дочул и научил, че са избивани вляво войските му от враговете [675] в стана, че може би слава голяма очаква ахейци: бог Посейдон земетръсец подкрепяше щедро аргийци, сам ги закриляше в боя със своята сила огромна. Хектор стоеше там, гдето зида и вратите премина, гъсти редици на рой щитоносци данайци разкъсал, [680] гдето изтеглени бяха на пясъчен бряг от морето леките кораби вити на Протезилай и Аякса.166 А пък стената най-ниско там бяха сградили ахейци, гдето най-бурно войски и коне се сражаваха днеска. Там беотийски дружини и дългохитонни йонийци,167 [685] още локрийци, и фтийски фаланги, и славни епейци гонеха Хектор божествен, подобен на пламък, връхлитащ с устрем на стана, но никак не можеха да го отблъснат. В първите бойни редици личаха отбрани атинци. Имаха те за водач Менестей, Петеосов потомък. [690] Заедно с него и Фидас, и Стихий, и Биас мъжествен. А на епейци бе вожд Амфион, също Мегес и Дракий. Медон и твърдият в битки Подаркес предвождаха фтийци. Медон бе син незаконен на царя божествен Ойлея, брат на Аякса, живеещ далеч от дома във Филака, [695] след като беше погубил той брата на своята млада мащеха Ериопида, съпруга на царя Ойлея. А пък героят Подаркес бе син на Ификла Филаков. Двамата бяха начело на бойните фтийски дружини, бранейки своите кораби заедно с куп беотийци. [700] Бързият син на Ойлея Аякс не остана тогава нито на крачка назад от Аякса, сина Теламонов. Както два вола възчерни, със сила напълно еднаква, крепко сглобеното рало из нивата влачат усърдно; с пот изобилна край корена як на рогата облени, [705] лъскав и гладък ярем ги разделя единствен в браздата, дружно която прокарват до края на тучната нива — също тъй близко стояха юначните двама Аякси. След Теламонов Аякса вървяха мнозина герои, верни другари, които му вземаха щита веднага [710] щом от умора и пот коленете му се подкосяха. Ала локрийци не следваха храбрия син на Ойлея: нито сърцето им нежно издържаше в бой ръкопашен, нито войската им имаше шлемове медни със гриви, нито пък щитове кръгли и копия дълги от ясен. [715] Вярващи само на лък и на прашка с пресукана вълна, бяха с Аякса пристигнали при Илион здравостенен; стреляйки често, разбиваха много троянски фаланги. В първия ред саламинци, облечени в дивни доспехи, водеха битка с троянци и с Хектора меднохитонен, [720] а пък локрийците стреляха, скрити назад; и троянци, бойния устрем забравяйки, в смут от стрелите стояха. Щяха с позор да отстъпят от кораби и от палатки всички троянци към Троя, изложени на ветровете, Полидамант да не беше продумал на дръзкия Хектор: [725] «Хекторе, ти не си склонен да слушаш разумни съвети. Тъй като бог те дари да владееш делата военни, искаш да бъдеш над другите даже и с мъдри съвети! Ала ти няма да можеш сам в себе си всичко да вместиш. Някому бог подарява способност в делата военни, [730] другиму — сръчност към танца, на трети — във цитра и песен, а на четвърти Кронид далногръмецът влага в гърдите ум благороден. Мнозина добиват от мъдрия полза, често в беди ги спасява, сам себе си точно познава. Аз пък това ще говоря, което за най-добро смятам. [735] Вредом край тебе бушува венецът горящ на войната.