Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
най-малкото на пет — и нямам мъжки
наследници, уви; ако честта
на нашата кралица е с ущърб,
ще ги осакатя, за да не стигнат
до четиринайсет и деца да раждат
извън закона — по-добре бездетник,
отколкото да продължат рода ми
с приплод от разни копелета!
ЛЕОНТ
Стига!
Вий душите нещата с нос по-хладен
от нос на труп, пък аз ги виждам, чувствам
тъй, както вие чувствате, на̀, туй95…
и виждате с какво съм причинил
туй ваше чувство.
АНТИГОН
Ако вий сте прав,
то, значи, не е нужно гроб да търсим
за честността — от нея зрънце няма,
което да краси туй наше земно
кълбо от смраден тор!
ЛЕОНТ
На краля, значи,
отказва се доверие?
БЛАГОРОДНИК
Кралю,
бих предпочел то вам да се отказва
във случая, отколкото на мен,
и по ще бъда радостен, ако
кралицата ни се окаже вярна,
не — вашето съмнение; пък нека
си навлека гнева ви!
ЛЕОНТ
Но защо ли
споделяме туй всичко с вас, наместо
да следваме природния си порив?
Високият ни сан не се нуждае
от ничии напътствия — ний само
от мекосърдие ви приобщихме
към тоз въпрос; и ако вий от глупост —
лъжлива или истинска — не щете
или не можете да обявите
за истина това, което е —
тъй както ний го правим, — то узнайте,
че вече ум от вас не щем. Въпросът
за туй какво печелим, колко губим
и как е правилно да се постъпи,
е само наш!
АНТИГОН
Тогава, ваша светлост,
да бяхте го разгледали във своя
потаен съд, без гласност!
ЛЕОНТ
Как например
Ти, драги, или вече изкуфял си
с годините, или роден си глупав!
Камиловото бягство в съпоставка
със близостта на двамата — по-явна
от всяка друга, раждала догадки,
и толкоз тясна, че, ей Богу, само
оставаше да видя как го вършат! —
туй всичко — и сто улики в добавка —
налагаше да действам тъй. Но пак
за пълно потвърждение — защото
при случаи от тъй голяма важност
припряността е жалка — аз изпратих
до Аполоновия храм във Делфос96
Дион и Клеомен, на вас известни
като мъже със опитност. По тях
оракулът ще ни изпрати свойто
божествено пророчество, което
ще ме пришпори или обуздае.
Добре ли съм постъпил?
БЛАГОРОДНИК
Да, кралю.
ЛЕОНТ
Макар че аз самият нямам нужда
от нови доказателства, все пак
оракулът ще облекчи душата
на други — като тоя тук! — които
от сляпа доверчивост не желаят
да видят истината. До съда
за мъдро счетохме да отстраним
от своята особа таз, която
могла би да изпълни срещу нас
кроежа на избягалите двама.
Последвайте ни! Трябва да разкажем
за станалото публично, защото
тез вести ще събудят вредом буря
от чувства и догадки.
АНТИГОН (настрани)
И от смях —
предчувствам, — ако истината блесне!
Излизат.
Втора сцена
Сицилия.
Влизат Паулина, Благородник и Свита.
ПАУЛИНА
Извикайте да дойде тъмничаря!
Кажете му коя съм!
Благородникът излиза.
Господарко!
Европа няма двор за теб достоен,
а ти лежиш в затвора!
Влиза отново Благородникът, следван от Тъмничаря.
Тъмничарю,
надявам се ме знаеш?
ТЪМНИЧАРЯТ
Да, и то
95
„…както вие чувствате, на̀, туй…“ — навярно при тези думи Леонт удря плесница или дръпва брадата на Антигон.
96
„… Аполоновия храм във Делфос…“ (мит.) — Град Делфи във Фокида бил главно негово светилище; тук, в подножието на планината Парнас, било седалището на прочутия делфийски оракул. Шекспир и неговите съвременници (вж. предговора) смесвали Делфи с Делос — острова, на който се бил родил богът; затова пратениците на Леонт пътуват към „Делфос“ и говорят — в трето действие — за „дивен остров“.