Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Освен това — продължи Тави, — Ларарл злоупотреби с честта и достойнството на вашия народ. Така че не смятам за необходимо да се притеснявам за гордостта му.
Варг отново изръмжа замислено.
— Внимавай, Тавар. Ларарл не е от тези, които прощават лесно. И никога няма да забрави.
— Аз не съм от подчинените му — отговори Тави.
Варг потрепна с уши в знак на съгласие.
— Не. Но току-що обяви намерението си да го отстраниш като водач.
— В известен смисъл — каза Тави и оголи зъби в приятелска усмивка — точно това смятам да направя.
Ларарл се качи на покрива сам.
Той затръшна вратата пред носа на Анаг и няколко други страховити на вид каними и се обърна към Варг.
— Сигурно моите пазачи са оглушали — изръмжа майсторът на войната. — Защото само идиот или луд би изрекъл думите, които ми предадоха.
Варг остана напълно неподвижен.
Ларарл пристъпи напред, за да застане точно срещу Варг, и двамата каними едновременно сложиха ръце върху мечовете си. За минута на покрива се възцари тишина, нарушавана само от звуците на битката, които се засилваха и спадаха с вятъра, като някакъв огромен прибой, блъскащ по морските скали.
— Дайте ми една причина — изръмжа Ларарл, — да не ви убия тук и сега.
— Ще ти дам три — отговори Варг и с движение на главата посочи каменния заслон, който бяха създали алеранците.
Там, в тъмнината, смътно се усети някакво движение, след което от мрака изплува слаб каним в меки сиво-черни дрехи. В следващия миг други двама, също така облечени, но по-млади каними, се появиха след първия и мълчаливо заеха пасивни позиции от двете му страни.
Зад Тави Макс подсвирна изненадано и нямаше нужда да поглежда, за да види, че ръката на Макс е върху дръжката на меча му.
— Кървави врани, ловци.
Тави потисна собствената си изненадана реакция. Той разпозна оборудването на тези каними. Триото, което почти го изкорми по време на войната с Насаг, беше облечено по същия начин.
До него Кайтай присви подозрително очи и Тави почувства прилив на изненада и… досада, помисли си той, докато тя говореше.
— Кога ли са се вмъкнали там? — тя млъкна и в шепота й се промъкна едва забележимо уважение: — Как изобщо са се качили тук?
— Не може да са били там повече от половин час — промърмори Тави. — Това беше последният път, когато някой от нас влезе вътре да се стопли.
— Не видях и не чух нищо — очите на Кайтай искряха, усмивка проблясваше по устните й. — Много добро изпълнение.
Ларарл хвърли поглед към тримата ловци, след което отново се съсредоточи върху Варг.
— Очевидно битката с врага е замъглила мозъка ти — каза Варг. — Ще ти обясня ситуацията. Може и да успееш да ме убиеш. Но не можеш да си сигурен, че ще успееш да спреш моите ловци да предадат вестта за това на Насаг. Дори някак да успееш, Насаг е най-мъдрият ми ученик. Той със сигурност ще предположи, че си ме убил, и ще реагира съответно. Ако можеш да броиш, то можеш да видиш, че един от алеранците липсва. Без съмнение той вече се е върнал в легионите и е докладвал какво си направил. Сигурен съм, че те остават затворени до голяма степен от уважение, въпреки че не са били третирани с дължимото уважение — Варг оголи зъби. — И накрая, възможно е да те убия, и в този случай твоите хора ще останат без майстор на войната. Нищо от това, което ще направиш с помощта на оръжие — заключи Варг, — няма да помогне на твоите хора. Или ги оставяш без майстор на войната, или си създаваш още повече врагове. Това ли искаш за тях, Ларарл?
Канимът пред него трепна и Тави видя как яростта му го напуска.
Ларарл изпусна кратък, силен рев и се обърна, отстъпвайки няколко стъпки назад.
Варг махна ръката си от ефеса на меча и хвърли поглед към Тави.
Тави повиши тон:
— Вашата защита е най-впечатляващата от всички, които съм виждал, майстор на войната.
Канимът погледна към Тави, очите му бяха гневни и предпазливи.
— Но впечатляващи или не, те са просто укрепления. Не можете нито да ги преместите, нито да ги изградите наново, и всички те са разположени така, че да предотвратяват навлизането на врага в земите ви. Но и най-високата стена в света е напълно безполезна, ако врагът може да я заобиколи.