Фурията на принцепса

— Моите сили са съсредоточени на входовете на крепостта. Вордът прокопа тунели под тях. Сега огромен брой от тях са в мирната част на града. Сеят смърт.

Варг яростно изръмжа.

— Те прииждат постоянно — продължи Ларарл. — Скоро ще ни превъзхождат както в тила, така и по укрепленията. И тогава…

Протегна ръце напред, сплете пръсти и стисна, сякаш изцеждаше сок от плод.

— Имате нужда от нашата помощ — тихо каза Тави.

— Помощ? — каза Ларарл. Гласът му едва не се разпадна на истерични нотки. — Каква помощ? Какво можете да направите?

Той извади меча си и го насочи към пълчищата, изпълващи пространството долу.

— Зависи от това, кое в тази ситуация бихте възприели като победа, майстор на войната — тихо каза Тави.

— Шуар не може да бъде спасен — изръмжа Ларарл.

— А какво е за вас Шуар? — попита Тави. — Хълмовете, скалите и дърветата? Реките, стените и кулите?

Ларарл се втренчи в Тави.

— Или все пак хората? — попита тихо Тави. — Твоите хора, майстор на войната.

Ушите на Ларал трепнаха в отговор, такава проява на езика на тялото на канимите Тави никога не беше виждал.

— Какво — изръмжа Ларарл — искаш да кажеш?

— Вашите хора могат да бъдат спасени, сър. Или поне част от тях.

— Как?

Тави разпери ръце.

— Все още не знам, имам нужда от повече информация.

— Каква информация?

— Всичко, което има отношение към войната с ворда, всяка незначителна дреболия. Всичко има значение.

Варг също се взираше напрегнато в Тави.

— Какво очакваш да научиш?

— Не мога да ти кажа това.

— По каква причина — продължи да настоява Варг.

— Защото врагът има най-малкото една кралица. Кралиците на ворда са способни да усетят мислите на другите, ако успеят да се приближат достатъчно близко. Твоите ловци доказаха, че е възможно да се приближиш много близо до хората на Ларарл. Напълно възможно е и най-вероятно е точно така, кралиците да са събирали информация директно от мислите на шуаранските офицери, вероятно дори от вашите собствени мисли, майстор на войната Ларарл.

Ларарл издаде замислено ръмжене.

— Ти познаваш този враг.

— Не бих се изразил точно така — каза Тави. — Но ги познавам по-добре от теб. И в момента би било най-правилно да съхранявате всичките си тайни за тях на едно място.

Той потупа с пръст слепоочието си.

— Вярвам, че е възможно да помогна на теб и хората ти, майстор на войната. Ако ми се доверите малко повече.

Ларарл се втренчи твърдо в Тави, но запази мълчание.

— Очевидно е, че само силата на оръжията не е достатъчна. Трябва да ги надхитрим, да ги надиграем — Тави хвърли поглед към Варг и леко наклони глава настрани. — Както направих със Сари в Алера.

Погледът на Ларарл се насочи към Варг.