Отдел Убийства: Главният заподозрян

Тя прелистваше машинално договорите, като за всеки случай проверяваше хронологията и затова внимателно гледаше само първата страница на всеки един. Главата я наболяваше от дребните букви, в които се втренчваше вече трети ден, затова като погледнеше първата страница на договора, Настя затваряше очи и следващите три прелистваше слепешката, на „четири“ пак отваряше очи. Раз, два, три, август 1994, раз, два, три, декември 1994, раз, два, три, април 1995, раз, два, три, септември 1995, раз, два, три… А това какво е? В един договор се оказаха не четири, а пет страници? Във всеки случай това, което видя, като отвори очи, никак не приличаше на първа страница от следващ договор. Но трябва да признаем, не напомняше и последната страница от предния договор. Тоест просто нямаше нищо общо.

Това бе оригинал на факс, отгоре с данните на издателство „Шерхан“, датата — 16 септември 1995 година, а по-надолу заглавията на книгите, които издателството готви за издаване през октомври 1995 година. Ако се съди по всичко, посланието е било адресирано до дилърите на издателството за своевременно оформяне на поръчките за тиражите. И какво? Какво прави тук тази забележителна хартийка?

Настя извади договора от папката и го заразглежда от всички страни. Листът с текста на факса бе захванат заедно с договора с кламер. На договора дата — 16 септември 1995 година. Договорът за разлика от факса не е оригинал, а ксерокопие. Настя дори се усмихна — толкова отчетливо си представяше как е станало всичко. Соловьов е отишъл в издателството, там са подготвили договора, съгласували са с преводача сроковете и заплащането, попълниш са празните редове. Авторът и ръководството на „Шерхан“ са подписали и са направили ксерокопие на подписания екземпляр, вместо да вземат нова бланка и да попълват — като се започне с имената на преводача и се свърши с паспортните му данни. Век на прогреса. Вероятно ксероксът е бил на бюрото, където и факсът — там са защипали откопираните страници на договора, там е лежало и листчето с посланието до дилърите. И е било защипано с договора.

Напълно е възможно. Тя още веднъж хвърли поглед на заглавията, които се предполага, че ще бъдат издадени през октомври 1995 година, и неочаквано нещо спря вниманието й. Книгите бяха много, но две заглавия й се сториха познати. Тя ги видя съвсем скоро из книжата на Соловьов. В неговите договори.

Настя бързо прелисти съдържанието на красивата кожена папка. Ами да, ето една от книгите с простичко заглавие „Честта на самурая“, договорът е сключен на 4 април 1993 година за една година, в течение на която издателство „Шерхан“ има право да издава и разпространява романа. Но годината изтича на 4 април 1994 година. Как така „Шерхан“ може да издава книгата през април 1995? Никак не може. Няма право. А ето и второто заглавие, също оригинално: „Смъртта на самурая“. Този японски писател е добре с фантазията, това е сигурно. Да, но преводът на романа „Смъртта на самурая“ е предаден в издателството на 1 септември 1993 година и същия ден е сключен също такъв годишен договор, който изтича благополучно на 1 септември 1994 година. Ах, мошеници!