Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Интересно! Ами кремът в пастите от какво мислиш, че е направен? От мляко и масло, а тях ни ги дава кравата, един дори много жив организъм.
— Стига, тате — засмя се тя, — нарочно ме объркваш. Ставай, че мама ще се кара. Знаеш ли колко хубави са станали тиганиците? Да им се не нагледаш. И вкусни — ще си оближеш пръстите.
Тя изтича в кухнята, а Константин Михайлович бавно отметна одеялото и занавлича домашния си анцуг. За закуска излезе чисто избръснат, усмихнат. Без очилата и тяхната счупена и набързо залепена старомодна рамка лицето му изглеждаше учудващо красиво.
— Какви са плановете за днес? — попита съпругата му, наля на мъжа си прясно запарен чай и побутна към него огромната купа с тиганици, буркан сметана и чинийки с три вида сладко.
— Каквито даде господ — уклончиво отвърна Олшански.
Дългогодишният му опит в следователската работа му подсказваше, че дори в почивни дни е най-добре нищо да не планираш предварително, инак непременно ще се случи някоя неприятност, изискваща да зарежеш домашните си планове и да хукнеш за работата си.
— Рано сутринта те търси Гордеев, казах му, че още спиш. Помоли да му се обадиш, когато станеш — съобщи му Нина.
— Вкъщи ли?
— В службата. Господ май вече си е казал думата. Ляня — обърна се тя към по-голямата си дъщеря, — донеси на баща си телефона.
Константин Михайлович погледна жена си с благодарност. Нито веднъж през двайсетгодишния им съпружески живот тя не бе изразила недоволство, задето работата отнема на мъжа й прекалено много време и той почти не принадлежи на семейството си. И то не защото Нина Олшанская беше сдържана и добре възпитана лейди, а защото смяташе, че това е естествено. Когато се омъжваше за младия стажант-следовател, тя добре си представяше всички трудности, които я очакваха, и ги прие с отворени очи. Нейните родители бяха хирурзи и тя беше свикнала от дете с ненормирания им работен ден и внезапните повиквания в почивни и празнични дни. Също от детинство у нея бяха залегнали понятията „любима професия“ и „професионален дълг“.
Родителите на самия Олшански бяха съвсем други хора, детството му бе преминало в атмосфера на постоянни караници, взаимни упреци и скандали. И през последните двайсет години не минаваше и ден Константин Михайлович по един или друг повод да не благодари на съдбата, задето толкова му бе провървяло със съпругата му. Освен това Нина беше прекрасна домакиня, обичаше гости, постоянно канеше вкъщи приятели и колеги на мъжа си и той изпитваше особено, с нищо несравнимо удоволствие, когато слушаше откровено завистливите комплименти по адрес на жена му.
— Много време ли ще отнеме? — Само това попита Нина, когато Константин Михайлович затвори телефона.
— Надявам се, че не. Сътрудничката на Гордеев имала някакви усложнения, трябва да се съберем да обсъдим нещата.
— Само да се съберете и да ги обсъдите?
— Да. Защо?
— Ако не ме лъжеш, Олшански, покани ги у нас. Ще седнете в хола и ще обсъждате колкото ви душа иска, ние с момичетата няма да ви пречим. А после заедно ще изпратим Сирница, за днес имам голяма кулинарна програма, язък, ако толкова нещо не се изяде.
— Мислиш ли? — колебливо попита той.
— Разбира се. Обади се на Гордеев и му предложи този вариант. Хайде, Костик! — умолително каза Нина.
— Ще опитам — въздъхна той и отново набра номера. — Виктор Алексеевич, пак съм аз. Защо не се съберем у нас? Съпругата ми обещава нещо съвършено необикновено за обяд. Защо да е неудобно? Тя самата го предложи. Отдавна не сме имали гости, а тя като истински професионалист не можела да си позволи престой, губела си навиците. — Той захлупи микрофона с длан и се обърна към жена си: — Неговата сътрудничка не смеела да излезе сама от къщи. Явно има нещо сериозно.
— Олшански, тебе и дете може да те разиграва, както си иска — упрекна го Нина. — Върви и я доведи, щом я е страх, а твоят шантав Гордеев не може сам да се сети. Ще си изгубиш два часа за път, но поне после цял ден ще си бъдеш вкъщи.
— Виктор Алексеевич, аз мога да отида да я взема. Разбрахме ли се? Сега ще й се обадя.
След като закуси, Константин Михайлович започна да се облича, за да отиде за Настя Каменская.
— Аз пък не знаех, че в криминалната милиция работят и жени — каза Нина и подаде на мъжа си шала, а после му оправи яката на палтото.