Грешката на президента

Единственото, от което се опасяваше, бе срещата с истинската Фаина Петровна. За щастие нейният племенник Женя Точилин, който чрез Дроздов беше в течение на събитията, навреме уговори леля си да замине за Сочи и там да си почине и едновременно да си направи пълно медицинско изследване. Това значително облекчи задачата на чичото и като се оправдаваше със заетост, той през цялото време живееше в Кремъл, без да се отбива до жилището си, където роднините лесно биха могли да го заподозрат.

Останалите, изглежда, не забелязваха нищо. Минаха само няколко дни, а Григорий Иванович започна малко по малко да забравя кой е всъщност. И ето тази сутрин той с уверена крачка влезе в съвещателната зала, където се провеждаше извънредно заседание.

Думата взе Степанов.

— Антинародният режим на Дешериев е изпаднал в дълбока криза и няма перспективи за изход от нея — четеше той от един лист. — Дешериев не успя да си осигури поддръжката на чеченските граждани и авторитетните чеченци извън пределите на републиката. Като се опита да стане едноличен лидер на републиката, Дешериев бързо се озова в ръцете на мафиотските групировки, които защитават своите престъпни интереси. Той има надеждни покровители и съюзници сред реакционните политици в Русия. Чеченският народ е уморен, той не иска повече да търпи дешериевщината. Силите на опозицията се сплотяват. Разбира се, има някои незначителни проблеми, но прогресивните лидери на Чечня надмогват своите лични амбиции и районът на Надгерек в очите на всички чеченци стана символ на надеждата за скорошно освобождаване от продажния режим. Според нашите оперативни данни във всички райони, контролирани засега от Дешериев, са създадени нелегални комитети за съдействие на опозицията. Комитетите се въоръжават. Сигнал за съвместното настъпление срещу дешериевщината ще бъде щурмът на Грозни от силите на опозицията.

— А ще има ли сили за щурм опозицията? — попита някой.

— Що се касае до оръжието, като че ли всичко е наред — отвърна Степанов. — Те обещаха да осигурят и личния състав. Не им стигат опитни командири, обаче има изход. В армейските части има офицери, готови да помогнат. И Нил Сергеевич не възразява срещу уволнението им от Въоръжените сили, временно, разбира се. А и безработните където искат, там си ходят. Може някой да замине за гъби, друг със семчици да търгува — подхилна се докладчикът. — Но Нил Сергеевич Галкин уверява, че момчетата са проверени, няма да посрамят честта на пагона, ще поработят по основната си специалност. Двеста човека. За нашата армия това не е голяма загуба, при това е временно.

— Аз познавам чеченците. Ако се набутаме във вътрешни те им разпри, само след ден от цялата опозиция ще останат десет души последни авантюристи, а оръжието ще се обърне срещу руските „окупатори“ — заяви някой, явно цивилен. — А как смятате да се оправите с тежкото въоръжение?