Магьосническа ярост

Е, това беше просто чудесно.

— Мисля, че е време да затвърдим връзката си. — Лицето му се спусна към нейното.

В съзнанието й това се преведе като… е, нещо много лошо. Дори не можеше да се мисли за думата, щом се отнасяше до това същество.

Това не се случваше.

Тя направи това, което Тео й бе казал да не прави никога. Издърпа рязко голяма част силата от седалището й и я взриви между себе си и Бай, използвайки техниката, на която Клеър я научи, за да минава покрай естествените щитове на един демон, докато в същото време се защитава от магическия рикошет.

Огънят направи дъга, избутвайки Бай назад. Миризмата на горяща дааеманска плът я накара да се задави и този път тя не можа да го потисне. Търсейки меча си, тя се изправи, за да избяга, докато имаше възможност. Залитна, падна, хвана се с една ръка за някакви мъртви листа и се изправи. Гърдите й сякаш горяха.

Бей се търкаляше по гръб, стенейки, сякаш изпитваше силна болка.

Болката преви и нея. Залитайки и падайки на земята за втори път, тя изпъшка в агония, стискайки гърдите си и пълзейки няколко мига, преди да си наложи да се изправи на крака. Тя даде всичко от себе си и вероятно нямаше да е достатъчно. Сарафина си наложи да тича, въпреки че й се виеше свят. Всичко, което искаше на този свят, беше да припадне, но припадането сега щеше да осигури падението й. Стискайки меча, тя тичаше през гората, водеща към пътя. Беше късен следобед, все още бе светло навън. Може би щеше да стигне пътя и да спре кола. Веднъж да бъде в компания на човек, можеше да се спаси.

Може би.

Обувките й скърцаха по клонките и листата, докато тичаше напред в нейната посока, опитваше се да не мисли за може би случващото се в Сборището. Опитваше се да не мисли за онова, което може би се случваше с Тео.

Едно ридание се откъсна от нея. Всичко, което можеше да направи сега, беше да се концентрира върху бягството от Бей. Трябваше да действа поетапно.

Точно когато стигна до малката пътека, която водеше към главната част на пътя, чу нещо да изпуква зад нея. Изведнъж, Бей беше там. Беше се пренесъл от последното си местоположение до тук, вероятно досещайки се накъде се бе насочила. Лицето и ръцете му бяха лошо изгорени, материята на ризата му беше набръчкана и стопена. Въпреки това можеше да види, че той вече се лекуваше.

Това копеле.

Той се пресегна към нея, но тя развъртя меча си първа. Върхът на острието разряза гърлото му. Киселинната кръв бликна, но не беше достатъчно дълбок разрез, за да го повали. Всичко, което постигна, беше да го разяри.

Бей застина за момент, слисан, ръката му беше на гърлото му, кръвта се стичаше между пръстите му. После се втренчи в нея и изръмжа ниско.