Безбожникът [bg]

— „Неспирният искрящ смях на морските вълни“.

— Поезия? — Птолемей доближи коня си до Александър. — Ти ли съчини това?

— Не, но би ми се искало. Теламоне, позна ли този стих?

— „Думите са лек за разстроения ум“ — отвърна лекарят.

Александър отметна глава и се разсмя, удържайки коня си срещу вятъра, който брулеше скалния връх.

— Кажи на Птолемей коя пиеса цитираме.

— Есхил — обясни Теламон. — „Прикованият Прометей“.

— Никога не съм чувал за нея — отвърна Птолемей и закри очи срещу слънцето. — Но бих искал да видя „прикована“ персийската флота.

Теламон се вгледа в тъмните застрашителни силуети на хоризонта — долу във водата с опънати платна флотата на персийската империя беше стигнала до залива Микал. Под свитата на царя, струпана на скалите, лежеше град Милет. Беломраморните му храмове и сгради блестяха в светлината на късното следобедно слънце. Струи дим се издигаха над онези, които бяха по-близо до морето. Теламон смушка коня си, за да погледне македонския лагер.

Александър тържествуваше. Той обърна коня си, викна на лекаря да го последва и препусна надолу по ръба на скалите, без да мисли за опасността.

— Оттук виждам по-добре! — възкликна той. — Изненадах ги, нали, Теламоне?

— Ти изненада всички ни, господарю.

Теламон, който се боеше да не му се завие свят и да падне, слезе от коня, отведе го встрани и го спъна. После седна и погледна над люлеещата се зелена трева, изпъстрена с множество перуники и макове. Александър беше изненадал всички. Планираните процесии, пиршества, игри и пиеси се оказаха заблуда, с която беше прикривал истинските си намерения. Бърз като стрела, той беше ударил Милет. Сто и шестдесетте му триреми под командата на Никанор бяха завзели остров Ладе и запечатали входа към голямото Лъвско пристанище на Милет. На борда на триремите имаше хиляди тракийски и тесалийски наемници. Заповедите за Никанор бяха изрични: да задържи Ладе и да запечата пристанището. Адмиралът беше успял. Ладе беше укрепен, триремите, наредени една до друга с носове към морето, представляваха сигурна стена срещу персийската флота, която беше пристигнала твърде късно. Сянка падна върху тревата. Теламон вдигна поглед. Александър държеше коня за поводите и му се усмихваше. Лекарят погледна през рамо към останалите командири, които струпани на ръба на скалите, сочеха към морето.