Том 5 (Исторически драми) [bg]

ФАЛСТАФ

Мълчи, пръстено канче! Мълчи, оловено половниче!… Хари, удивлява ме не само това къде прекарваш времето си, но и компанията, която си избрал. Защото, макар лайкучката да расте толкоз по-буйно, колкото по я тъпчем, младостта, колкото по-безразсъдно я пилеем, толкоз по-бързо се похабява. В това, че ти си мой син, ме убеждават донейде както думите на майка ти, така и някои мои съображения, но че не се лъжа, ми доказват преди всичко това твое разбойническо подмигване с едното око и глупашки провисналата ти долна устна. А ако ти си мой син и надежда на английската ни пръст, то защо си се запуснал така безнадеждно, че да те сочи с пръст цяла Англия? Може ли небесното око да забрави за определения си път и да тръгне да скита, където му око види? Излишен въпрос! Може ли слънцето на английската корона да забрави дълга си и да краде чужди кесии с корони? Въпрос, който не е излишен! Има едно вещество, Хари, за което ти често си чувал и което на мнозина в нашата страна е известно под названието „катран“. Катранът — както за това свидетелстват древните автори — има свойството да цапа. Същото свойство има и компанията, в която се движиш. И аз ти казвам това, Хари, не на шега, а със тъга; не след херес, а със горест; и не за смешка, а с въздишка! И все пак аз често съм виждал в твоята компания един добродетелен мъж, чието име не зная.