Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
ПРИНЦ ХЕНРИ
Съгласен! И темата ще бъде днешното ти припкане!
ФАЛСТАФ
О, стига за това, Хал, ако си приятел!
Влиза Мистрис Скокли.
МИСТРИС СКОКЛИ
О, Господи Исусе! Светли принце…
ПРИНЦ ХЕНРИ
А, мадам стопанката? Какво има?
МИСТРИС СКОКЛИ
О, милорд, има един знатен благородник от двора. Стои на входа и иска да говори с вас! Вика, че го бил пратил татко ви!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Дай му на този знатен един златен и го прати при майка ми!
ФАЛСТАФ
Какъв е на вид?
МИСТРИС СКОКЛИ
Стар човек.
ФАЛСТАФ
Какво ли търси негова Старост далеч от леглото си посред нощ? Да му отговоря ли, както заслужава?
ПРИНЦ ХЕНРИ
Да, върви, Джак!
ФАЛСТАФ
Ще го накарам да се омете набързо!
Излиза.
ПРИНЦ ХЕНРИ
И така, господа, ей Богу, вие се сражавахте блестящо. Ти, Пето, и ти, Бардолф, вие също се оказахте лъвове от тези, дето бягат по инстинкт и не закачат принцове. Пфу!
БАРДОЛФ
Бога ми, побягнах, като видях другите.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Сега ми кажете честно: от какво се е нащърбил тъй мечът на Фалстаф?
ПЕТО
Той сам го нащърби с кинжала си и заяви, че щял да се кълне, докато прогони истината от Англия, но щял да ви убеди, че го е нащърбил в бой. Увещаваше и нас да направим същото.
БАРДОЛФ
Да, и да си разкървавим ноздрите с репей, да си нацапаме дрехите с нашата кръв и после да твърдим, че е кръв на честни хора. Като го слушах, направих нещо, което от седем години не съм правил: поруменях от безчестието му!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Лъжеш, негоднико! Ти преди осемнайсет години открадна чаша херес и откак тогава те хванаха на място, руменееш по свое желание. Я си виж носа — въоръжен си не само с меч, но и с огън, и пак побягна. Кой инстинкт те подгони?
БАРДОЛФ (показва лицето си)
Милорд, виждате ли тези алени сияния? Виждате ли тези огнени излъхвания?
ПРИНЦ ХЕНРИ
Виждам ги.
БАРДОЛФ
За какво, мислите, говорят те?
ПРИНЦ ХЕНРИ
За тежък чер дроб и лека кесия.
БАРДОЛФ
За избухливост, милорд. Аз се вбесявам от нищо!
ПРИНЦ ХЕНРИ
И ще те обесят за нещо.
Влиза отново Фалстаф.
Ето го и мършавия Джак! Живият скелет се завръща. Е, как е, двуноги чувале? От колко години не си си виждал коленете?
ФАЛСТАФ
Коленете? Когато бях на твоите години, Хал, бях тънък в кръста като орлов нокът, можех да се провра през пръстен на общински съветник. Проклети да са скърбите и въздишките — от тях човек се подува като мехур!… Нося лоши новини, Хал! Баща ти е пратил сър Джон Брейси. Трябва утре сутрин да се явиш в двореца. Тоя щурак от Севера, Пърси, и оня, другият, от Уелс, който е пребил с тояга дявола, сложил втори рога на Луцифер и накарал Сатаната да му се закълне във вярност върху една уелска канджа130, как му беше името, огън да го гори!…
ПОЙНС
Оуен Глендауър.
ФАЛСТАФ
Оуен. Да, той и неговият зет Мортимър, и старият Нортъмбърланд, и оня луд шотландец Дъглас, който можел да се изкачва в галоп по отвесен склон…
ПРИНЦ ХЕНРИ
И, препускайки, да застреля с пищов летящо врабче.
ФАЛСТАФ
Точно той. Вярно улучваш.
ПРИНЦ ХЕНРИ
По-вярно, отколкото той — врабчетата.
ФАЛСТАФ
130
„… пребил с тояга… уелска канджа…“ — Фалстаф се подиграва на славата на чернокнижник, която имал Глендауър.