![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Човекът се изправи, залитна към парапета и така стисна изцапаното дърво, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
— Контрабанда? Контрабанда! Де да превозвахме! С тонове! Д’баянгски мак! Морантски кървав ликьор! Бял нектар! С бъчви! Каквото и да е! Ама не! Ще ви кажа какво превозваме — нищо! Нищичко! На наше разположение е неограничената преизобилна милост на Гуглата! Не! Плаваме от пристанище на пристанище — празни! Това, дето ви го казвам, е престъпление! Престъпление!
Ситния почука с дебел пръст по слепоочието си. Сладура кимна:
— При твоя народ някой като тоя ще да е свещен или нещо такова, а?
— Не. У дома просто ще го счупим от бой.
— В името на безконечната Бездна, какви са тия крясъци?
На парапета застана възрастен мъж с бледосиньото лице на напанец. Той потреперваше, почесваше щръкнал във всички посоки ореол от бяла коса и носеше подхождаща проскубана бяла брада.
— Добър вечер, кап’тане — поздрави го Тенекеджията.
— А? Кой е? — старецът го съзря и се разтресе отново. — А, ти си.
Махна с ръка към взвода:
— Защо войската? Няма нужда от такива неща между стари приятели като нас.
— Тия дни отговарям за спокойствието тука покрай брега, кап’тане. Много странно е, дето се появявате тук и сега. Хората искат да разберат.
Капитанът прекара пръсти през брадата си. Езикът му обикаляше около устата, сякаш преследваше лош вкус.
— Но ти няма да сториш това на стар другар, нали?
— Не, няма. Освен ако няма неприятности. Не харесвам неприятности.
Капитанът светна.
— Никакви неприятности, Тенекеджия. Съвсем никакви. Просто дойдохме да вадим малко потънали кораби тука в залива. Напоследък съм малко нещо зле с парите.
— Понеже проклетият трюм е празен, затова! — изкрещя морякът. — Проклет изкуфял…
Дървено колче за връзване на въжета отскокна от главата на моряка и той изчезна зад перилото. Капитанът свали ръка.
— Тихо, Тилин. Няма да търпя безочливост на борда на Рагстопър.
Сержант Тенекеджията кимна бавно и продължително с глава.
— Картарон, виждам, че изобщо не си се променил.
Усмивката на капитан Картарон бе безумна.
— Уцелвал съм теб няколко пъти, нали, момче? Не пропускам.
По пътя обратно към Украсата Сръчната попита Тенекеджията:
— Какво искаше да каже тоя смахнат старец, че бил да вади потънали кораби в залива?
Тенекеджията прекара пръст по мустаците си.
— Потънало имущество. В този залив има повече потънали товари и кораби, отколкото можеш да си представиш, а този старец има пръст в потапянето на повечето от тях. Може би е дошъл просто за такава възможност. Във всеки случай ще го следим отблизо. Освен това, Сръчна…
— Да, господин сержант?
— Това име си остава между нас в ротата.
— Тъй вярно. Защо? Някой би могъл да го разпознае?
На вратата на помещението на стражата старият сержант се спря. Известно време погледа ефрейтора си с неразгадаемо изражение на дългото си сурово лице.
— Смяната да бъде удвоена, ефрейтор. Аз ще съм вътре. Имам нужда от питие.
— Тъй вярно.
Не само Кайл изпита облекчение, щом се разбра, че Скинър възнамерява да остане в руините, които някога са били крепостта Убежище. Това обаче усложни живота му за няколко дена — хора от второто и третото въвеждане, всички набрани в Гвардията след първия Обет, прииждаха и разпитваха на какво бил приличал човекът. „Много страшен“ бе любимият им отговор. Скинър беше довел няколко от своите Обетници, имена, прошепвани със страхопочитание от гвардейците край лагерните огньове — картуулският майстор на меча Шиджел и напанецът Малкия Черньо. Доведе и личната си охрана от заклети магове — Мара, Гуин и Венчелистчето. Според Изгърбения те били заети да прикриват присъствието на всички от всякакви чародейски опипвания. Бляскавата слезе веднъж на брега и се изкачи до развалината за среща. Кайл се чудеше дали само на него му се струва така, но когато се върна, тя изглеждаше потресена.
Беше пристигнал друг кораб, очукан от бурите и килнат чуждестранен съд с разбити мачти. Говореше се, че дванадесетте Обетници на борда му гребали ден и нощ през половината свят. На брега те изглеждаха точно така — измършавели, изтощени, облечени в парцали. Хората от второто и третото въвеждане обаче ликуваха. Очевидно броят на Обетниците в Гвардията надхвърляше седемдесет. Хората смятаха, че сега вече нищо няма да ги спре. Кайл не можа да се въздържи да не си го помисли — присъствието на Обетниците беше най-лошата новина, но защо ли изглеждаше така, сякаш все те ядат пердаха?