![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Интересен въпрос. Шаренас взе халбата, отпи глътка от слабия ейл и направи гримаса.
— Не идваш тук за тази помия, нали?
— Времената са тежки. Всеки трябва да се оправя.
— Как би реагирала, чудя се, ако сега ти кажа, че Вата Урусандер възнамерява да арестува Хун Раал и още много други капитани от Легиона? И че нося със себе си доказателството за многото им престъпления — престъпления, на които може да се отговори само с бесилки?
Серап се изсмя.
Шаренас се отпусна в стола си и кимна.
— И това е човек, когото следвахме някога, без уговорки. Човек, за когото бяхме готови да дадем живота си. Е, както казваш, Серап, всички бяхме млади някога и това беше отдавна.
— Най-добре е да избереш страна, Шаренас, много внимателно. Той не е човекът, който беше някога. В много отношения щяхме да сме по-добре с Оссерк.
— Не се е върнал, значи.
— Не. И няма никаква вест къде е отишъл.
Шаренас извърна поглед.
— Посъветвах против конфронтация с Хун Раал. За момента.
— Разумно.
— Първо трябва да се изчистят някои неща.
Серап повдигна вежда.
— О? И как ще го направиш?
Шаренас се надигна с едно плавно движение, мечът изсъска от ножницата и посече над масата в шията на Серап. Острият ръб се вряза дълбоко и отдели главата ѝ от раменете. Щом главата се килна напред и тупна на масата, кръвта от прерязаната шия плисна като фонтан в двора на замък. Но пулсиращият порой бе краткотраен.
Шаренас заобиколи масата и хвана края на наметалото на Серап. Избърса грижливо оръжието си.
В кръчмата цареше абсолютна тишина.
— Така — отвърна тя спокойно. Огледа главата, полегнала на масата, изненадания поглед, който бързо угасваше, докато животът напускаше очите и нервите на лицето отстъпваха и бавно се отпускаха. Беше доста невинно лице всъщност.
Прибра меча, допи утайката в халбата и я постави до главата. Извади монета, плесна я на дървения плот, обърна се и излезе от кръчмата.
Беше начало. Чакаше я дълга нощ.
Потрепери в студения нощен въздух и тръгна към лагера на Легиона.
— Мамка му. — Хун Раал се надигна в леглото. Виното тежеше кисело в корема му, но гаденето, кипнало изведнъж в черепа му, нямаше много общо с това.
До него безименната слугиня се размърда и попита сънено:
— Какво става?
Той се извъртя, пресегна се и я стисна за шията. Беше хлъзгава.
— Погледни ме, Върховна жрице. Виждаш ли ме? — После изсумтя. — Да, виждам, че ме виждаш. Кръв се е проляла. Кръв на фамилията ми. Някой е убил Серап. Долу в града.
Детинското лице на слугинята, закръглено и меко, потъмняваше от стискането. С вече хриптящ глас тя каза:
— Ами тогава събуди стражите.
С изкривено от отвращение лице той я избута от себе си толкова силно, че тя се смъкна от другата страна на леглото. Хун Раал навлече дрехите си и препаса меча си. После спря, леко замаян.
— Не, стига с това. — Пулсът на сдържаната магическа сила го отрезви.
Слугинята се беше изправила от другата страна на леглото, голото ѝ тяло беше призрачно бледо.
— Как го направи това?
— Махай се! — изръмжа той.
Нов приток на магия, бъркане в тялото срещу него, сграбчване на затаеното късче от Синтара и изтръгване, като скъсана дрипа. Слугинята рухна.
„О, чудесен слух за Хун Раал сега — убива жените, които чука. Удушава ги, според белезите на шията на горкото момиче. Добре, поредното гнусно наметало, което ще нося. Тези тежести стигат, за да се напиеш.“
Взе една обшита с кожа пелерина и излезе от спалнята.
В другия край на коридора стояха двама стражи. Хун Раал закрачи към тях.
— Пълт, вдигни едно отделение да пази личните покои на Вата Урусандер. Ако се събуди от шума, уведоми го, че долу в града има убиец, но че съм започнал залавянето. Мирил, ти ела с мен.
Пълт забърза към войсковия коридор, а Мирил тръгна след Хун Раал към централното стълбище на цитаделата.
— Има една мъртва жена в спалнята ми — каза ѝ той. — Забрави слуховете, които ще се появят за това. Върховната жрица на Светлината става все по-жадна за трупове — не че човек може лесно да разбере кой е умрял и кой не е, след като тя е приключила с него. Гледай очите, Мирил — не съответстват на тялото.
Мирил направи предпазлив жест „зло да пази“.
— Просто разкарай трупа — заповяда Хун Раал. — Няма семейство за уведомяване, мисля. Зарови я в купчината смет под кухненската шахта.
— Ами ако, ъъ, се съживи, сър?
Той изсумтя.
— Съмнявам се… не можаха да ме заблудят, виждаш ли. Но все пак… о, отрежи ѝ краката, тогава. Ръцете също.