Реката на тайните [bg]

Лорън и двамата водолази се преобръщаха във водата, като се гонеха и същевременно бягаха, атакуваха и се отбраняваха. Всеки се опитваше да спечели предимство. Харпуните бяха неутрализирани поради близостта на тримата, но ножовете блестяха на светлината на фенерчетата на китките на китайците. Никой не можеше да вземе надмощие и борбата изглеждаше безкрайна.

Единият водолаз с харпуна наблюдаваше схватката и чакаше удобен момент да се намеси.

Вик се спусна до дъното на канала, без да обръща внимание на двамата китайци, които го преследваха. Вторият водолаз с харпуна се насочи към него. Китаецът се прицели, изчака, докато се приближи на метър и половина от жертвата си, и натисна спусъка.

Сърбинът бе преценил атаката перфектно. Опитът му даде възможност да прочете мислите на нападателя. Томанович изпревари изстрела с цяла секунда. Стрелата остави сребриста диря от мехурчета във водата и мина покрай тялото му.

Вик заплува към китаеца, направи салто, като се предпазваше от двамата водолази с ножове, и в същия миг сряза кислородната тръба на единия. Сърбинът търсеше втория във водовъртежа от мехурчета, когато почувства невъобразима болка в слабините. Някой го бе наръгал с нож. Острието проникна под тестисите му, разряза скротума и остърга тазовата му кост.

Той бе забравил за шестия водолаз, когото Лорън бе изстреляла към повърхността. Китаецът се бе върнал и се бе възползвал от уязвимото положение на Томанович, докато се преобръщаше.

Водолазът с прерязаната дихателна тръба се отдалечи в облаците от кръв, излизащи от раната на Вик. Обърна се и видя, че противникът му се е отпуснал неподвижно във водата. Томанович още беше жив, но нямаше да издържи дълго. Кръвта му изтичаше. Китаецът се приближи до него и строши стъклото на водолазната му маска с приклада на празния харпун.

Мъжът със срязаната дихателна тръба — бе я притиснал с пръсти — се готвеше да помогне на партньорите си, които продължаваха да се бият с Лорън, когато във водата отекна приглушен тътен. Китаецът бе изпратен на шлюза отдавна и разбра какво означава този звук. След миг щеше да бъде издигнат кораб. Вратите се отваряха, за да напълнят ваната на шлюза.

Като пренебрегна безопасността на другарите си, той заплува с всички сили, отдалечавайки се от тях.

Лорън имаше чувството, че схватката продължава вече час, а всъщност бяха изминали едва шейсет секунди. Докато стоеше близо до мъжа с харпуна, той не можеше да я простреля, а другият с ножа не можеше да я атакува. Не че беше невредима. Неопреновият й костюм и кожата й бяха разрязани на няколко места.

Усети вибрациите във водата и осъзна какво ще се случи. Китайците също разбраха и се опитаха да се измъкнат. Вместо да използва свободното пространство, образувало се, когато стрелецът се обърна и се отдалечи, Лорън заплува след него.