Реката на тайните [bg]

— Всичко е толкова заплетено…

— Да, и в това е красотата му. Много е сложно, за да бъде достоверно, но въпреки това няма друго обяснение. Всеки с достатъчно силен мотив и експлозиви може да взриви всичко на света. Номерът е да се измъкнеш безнаказано. Това отличава обикновения луд от пресметливия терорист. Нямаме работа с фундаменталисти самоубийци, а с трезво разсъждаващи хора, които искат да оцелеят след удара и да се радват на наградата си. Точно затова е толкова сложно. Лиу е планирал операцията до последния детайл и му остават още няколко седмици, а може би само дни, за да я осъществи. — Мърсър се вторачи в очите й. — Лорън, не разбираш ли, че ако не подозирах как е умрял Гари Барбър, разследването щеше да свърши в джунглата с онзи полицай, когото не харесваш. Никой нямаше да има представа, че китайска компания, на практика притежавана от тяхното правителство, се готви да затвори Панамския канал по такъв начин, че Съединените щати да не могат да реагират.

— Сеньор — прекъсна го Хуан Аранхо.

Мърсър вдигна глава. Пред тях беше шлюзът „Педро Мигел“ — оазис на модерни технологии насред първичната природа. Малката им моторница се намираше от страната на Тихия океан на междуконтиненталния раздел и теренът бе станал по-равен — полегати склонове, обрасли със златиста трева и палми. Бедняшкият квартал от ламаринени постройки на източния бряг стигаше до телената мрежа, която се простираше от тази част на водния път. На въжета, опънати през селото, висеше пране. Отзад беше железопътната линия и транспанамската магистрала. Успоредно на шлюзовете имаше пристан за лоцманите на по-малките плавателни съдове, няколко паркинга и два дълги склада. Постройките служеха за поддръжка на електрическите влакове, които изтегляха корабите през шлюзовете. Влаковете минаваха по релси, монтирани в края на всяка от дългите триста метра вани на шлюза и по широката осемнайсет метра стена между двата бетонни басейна. Необходими бяха шест локомотива, които да превеждат товара през шлюзовете. Лоцманите координираха тягата на корабите със скоростта на локомотивите и поддържаха подходящото обтягане на дебелите въжета, за да се погрижат корабът да мине благополучно през шлюза.

От шлюза вдясно излезе танкер и Мърсър видя цялата дължина на ваната до върха на скосените под ъгъл четирийсет и пет градуса врати, задържащи водите на езерото Гатун. Те се затваряха навътре под остър ъгъл, за да се разпредели равномерно огромната тежест, която ги притискаше. От Роди Мърсър бе научил, че вратите са широки двайсет и дебели два метра и са кухи, за да плават във водата и отварянето им да е по-лесно. Всяка тежеше седемстотин тона. Ваните на шлюза „Педро Мигел“ имаха двойни врати от страната по течението, така че ако едната блокира, да не възникне катастрофална авария, която да доведе до източването на езерото.