Реката на тайните [bg]

Стремителният прилив на водата беше като ураган.

Мишената им имаше диаметър пет метра, но те се носеха под ъгъл вдясно от отвора. Тръбата ги всмука. Лорън наведе глава и усети внезапния силен удар, когато първият водолаз в редицата разби черепа си в бетонния ръб на тунела. Фонтанът кръв се завъртя назад в безброй спирали.

Едно-единствено докосване в стената на тръбата щеше да обели плътта до костта, затова Лорън се предпазваше с телата на мъжете, докато се носеха по течението. Объркана от безкрайното преобръщане, тя загуби представа за посоките. От шнорхела й се виеше поток от мехурчета.

Отпред блесна светлина и Лорън видя, че се преминали поне покрай половината от четиринайсетте впускателни отвора. Беше само въпрос на време, преди някой от тях да ги засмуче.

Течението ги подмяташе лудешки, но Лорън успяваше да задържи двамата китайци пред себе си. Оцелелият или не разбираше какви са намеренията й, или беше парализиран от страх и не беше в състояние да реагира. В мрака отново се разнесе тътен. На светлината на фенерчето на китката на единия китаец Лорън видя, че минават само на няколко сантиметра от лявата страна на тръбата. Имаше две секунди да се подготви. Пред тях беше една от триметровите напречни тръби и Лорън знаеше, че течението ще ги завлече в нея.

Блъснаха се в ръба под ъгъл деветдесет градуса и мундщукът изхвърча от устата й. Сътресението изкара въздуха от белите й дробове. Трупът пое по-голямата част от силата на удара и остатъкът от кръвта му изригна като вулкан от разбития му череп.

Налягането ги прикова за миг към бетонната стена, после отново ги повлече. Белите дробове на Лорън сякаш се пръскаха. Не можеше да намери мундщука си, но знаеше, че е някъде около нея. Тунелът се изравни и след миг тримата минаха покрай първата клапа, през която се пълнеше ваната на шлюза. Единият китаец се изплъзна от ръцете й и излетя нагоре в отвора.

Течението отслабна и Лорън посегна към дихателната си тръба. Белите й дробове пламтяха. Виждаше мундщука, но не можеше да координира движенията си, за да го грабне.

Плавникът й докосна ръба на клапа, хлътнала в дъното на тунела, и се изхлузи от глезена й и Лорън изпусна остатъка от въздуха в гърдите си. Носеха се към друга клапа. Лорън усети съпротивителната сила на водата, която влизаше в тръбата от втория захранващ тунел, разположен в дигата между двата шлюза. Придвижването й напред се забави още. Тя отново посегна към дихателната си тръба, забравила всичко за водолазната си подготовка и правилната техника за хващане на изпуснат мундщук.

Нуждаеше се от въздух. Започна да й причернява. Белите й дробове се свиваха конвулсивно. Имаше чувството, че диафрагмата й се разкъсва. Щеше да се удави.

Протегна ръка в последен отчаян опит, напипа дихателната тръба, хвана я здраво и пъхна мундщука в устата си. Първата глътка въздух я накара да се закашля, но мигът беше божествен.