Реката на тайните [bg]

„Не мисли за него. Съсредоточи се върху задачата“.

Над тях се появиха тъмните очертания на товарен кораб, минаващ през шлюза. Корпусът бе покрит с рачета, които щяха да паднат, докато корабът излезеше от шлюзовете „Гатун“ от карибската страна на Канала, защото не можеха да живеят дълго далеч от солена вода — естествената им околна среда.

Районът, който трябваше да претърсят, беше по-голям, отколкото Лорън очакваше, и разполагаха само с петнайсет минути, за да се отдалечат от входните тръби, докато траеше процесът на пълненето с вода. Лъчите на фенерчетата им пронизваха мрака на разстояние само седем-осем метра. Вик посочи няколко стари съоръжения, изхвърлени встрани от вратите на шлюза, но нищо не приличаше на подводница или на голяма подводна пускова платформа.

Бяха се гмурнали преди двайсет и две минути. Заплуваха обратно към моторницата — скъсяваха разстоянието и съответно времето, необходимо им да се върнат, и това им оставяше още дванайсет минути, и още две за декомпресия. Лорън започна да чувства, че усилията им са безрезултатни. Тук долу нямаше нищо. Мърсър грешеше. Тя не мислеше, че Роди Херара е излъгал за инцидента, за да прикрие некомпетентността си, но случилото се с него и с другите лоцмани нямаше нищо общо с този шлюз.

Съсредоточени върху издирването, Лорън и Томанович не забелязаха, че огромните врати са се затворили. След три минути щяха да се отворят клапите, контролиращи притока на водата във ваните. Пътят им минаваше покрай опасната точка, където течението щеше да ги засмуче.

Освен това не забелязаха, че вече не са сами.

Над тях бяха заели позиция шест безформени силуета. При сигнала, подаден от единия, всички се стрелнаха надолу по двойки — пореха водата с лекотата на акули.

Лорън първа усети, че нещо не е наред. Обърна се по гръб и погледна нагоре точно когато водолазите се спуснаха към нея и Вик. Бяха облечени в черни неопренови костюми и четирима държаха ножове, а останалите — харпуни. Изумлението я парализира само за миг, после надделя бойната й подготовка.

Лорън насочи лъча на фенерчето си към партньора си, за да го предупреди, и протегна ръка към ножа, пристегнат с ремък на крака й. Ако не бяха харпуните, щеше да вкара повече въздух в компенсатора си и да се изстреля към повърхността. Но Лорън направи точно обратното — изхвърли въздух и се отправи към дъното. Вик се гмурна след нея — плуваше по гръб, за да наблюдава преследвачите, и държеше ножа до гърдите си.