![Реката на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/6/rekata-na-tajnite-bg-download.jpg)
Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
Лорън и Вик бяха опитни водолази и знаеха предела на възможностите си. Не биха останали под водата толкова дълго, ако смятаха, че няма да могат да се върнат. Той трябваше да чака! Да им даде още няколко минути. Каквото и да му струваше това. Посегна към хавлията и докосна пистолета.
Хуан сложи ръка на китката му. Извадил бе нещо от отделението под контролното табло и го показа на Мърсър. Ламинирана карта с надписи на испански. Сроковете отдавна бяха изтекли, но Мърсър разбра, че преди десет години Хуан Аранхо е бил водолаз със сертификат. Панамецът показа часовника си и поклати глава. Окончателността на този жест прониза сърцето на Мърсър. Лорън и Вик нямаше да се върнат.
Мърсър отново погледна към бетонния шлюз и видя човек в черен неопрен, който се качваше по стълбата, монтирана на дигата. Зави му се свят от радост. Човекът беше слаб и строен като Лорън и висок колкото нея. А после от водата се появи втори водолаз. Това трябваше да е Томанович. Накуцваше.
Мърсър нямаше представа какво се е случило, но облекчението му се превърна в почуда, когато от водата излезе трети водолаз.
„Какво става, по дяволите?“
Вдигна фотоапарата, фокусира обектива върху тъмните силуети и мигновено видя, че хората са непознати. Имаха двойни кислородни апарати, а не единични цилиндри като на Лорън и Вик. И неопреновите им костюми бяха различни. Единият смъкна качулката си. Косата му беше гладка и черна и когато се обърна, Мърсър видя чертите му. Мъжът беше китаец.
Към тримата се присъедини четвърти водолаз. Държеше харпун. И той изглеждаше ранен.
Мърсър пусна пистолета на Лорън и седна на палубата. Краката не го държаха. Хуан погледна водолазите, после катера и взе решение. Време беше да се махат оттук.
Хуан отиде до таблото, включи горивната помпа и мотора и после извика на кормчията на катера, че моторницата била капризна, и преди катерът да се приближи още, увеличи оборотите и потегли. Шлюзът „Педро Мигел“ бързо се смали зад тях.
Мърсър не забелязваше нищо — бореше се с неизбежния извод. Лорън беше мъртва. Той нададе изтерзан вик, който отекна в здрача и се понесе над водата като предсмъртно стенание на ранено животно.
Неизвестно как Лиу бе разбрал, че ще дойдат тук, и се бе подготвил да ги посрещне. Това беше възможно само ако бяха предадени. Някой около Мърсър ги бе издал на китайците и ги бе вкарал в капан.
Мърсър се досети кой го е направил и дори защо.
Гневът от убийството на Лорън се превърна в изгарящ пламък. Мърсър нямаше търпение да намери Рене Брунесо.
Хотел „Радисън Роял“
Панама Сити, Панама
Лейтенант Фош чакаше в хотела, където Мърсър бе настанил Хари и семейство Херара. Седеше на стола, забравил за питието си. Хари беше срещу него и отпиваше от уискито си. До прозореца, с гръб към тях, стоеше Рене Брунесо. Изражението му беше непроницаемо. Климатичната инсталация се бореше да охлади горещия гняв, изпълващ луксозния апартамент.
Кармен и децата бяха в друга стая на по-долен етаж. Мърсър им бе казал да отидат там по време на краткото си телефонно обаждане от Лимон, където се бе разделил с Хуан Аранхо. Беше разказал какво се е случило на Педро Мигел и бе помолил Роди да се обади в магазина, от който Лорън бе купила водолазната екипировка, защото се опасяваше, че ако принадлежностите бъдат разпознати, Лиу ще посети собствениците.
Очакваното похлопване на вратата не предизвика вълнение. Роди отвори веднага.
Мърсър спря в антрето. Кипеше от гняв. Очите му бяха зачервени и около тях имаше тъмночервени сенки. Дрехите му бяха мокри от пот. Брунесо видя отражението му в тъмното стъкло и се обърна.
— Къде беше, когато се върнахме от Мината на двайсетте дявола? — Мърсър посегна към пистолета на Лорън, затъкнат в късите му панталони.
Рене не трепна от суровия му изпитателен поглед.
— В една джамия.
Мърсър не очакваше подобен отговор.
— Мюсюлманин ли си?
— Крия вероизповеданието си по професионални причини. Дори смених името си — отговори французинът. — Твоята страна не е единствената с расови предразсъдъци и това е единственият начин да се справя с тях. Нямаше да се издигна до сегашния си ранг, ако шефовете ми в Държавна сигурност знаеха, че съм мюсюлманин. Неколцината мюсюлмани в агенцията са нископоставени преводачи или агенти под прикритие, на които не им оказват доверие, колкото и да са лоялни.