Реката на тайните [bg]

Наглед лесно.

Провери дълбочината. Единайсет метра.

Започна да се издига, използвайки единствения си плавник. Между шлюза и олющения корпус на кораба имаше триметрова пролука. Лорън се придържаше близо до бетонната стена, защото се боеше от острите раковини, залепнали по кораба. Плавателният съд бе забавен в Панамския залив няколко седмици или дори месеци, за да натрупа такъв дебел пласт морски същества, докато собственикът му бе събирал пари да плати за преминаването. Това не беше нещо необичайно.

Тъкмо минаваше покрай кила на кораба, когато пое дъх — и нищо не изпълни белите й дробове. Тя отново вдиша, но почувства празнота в гърдите си. И тогава разбра какво не е наред. Кислородният апарат беше празен. Не й бяха останали петнайсет минути. Измервателният уред бе блокирал. Тя започна да се изтласква по-усилено към повърхността, като се опита да запази спокойствие…

Слънцето залязваше. Внезапен порив на вятъра люшна товарния кораб. Лоцманът минаваше едва за втори път през Канала и не очакваше силния вятър привечер. Корабът се изплъзна от контрол и се насочи към стената на шлюза.

Лорън видя, че светлото пространство се стеснява. От три метра пролуката намаля на метър и половина само за секунди и продължи да се стеснява. Тя беше хваната в капан между товарния кораб и бетонната стена. Щеше да стигне до повърхността, но щеше да бъде премазана от неизбежния сблъсък. Нямаше шанс.

Въздухът в компенсатора й продължи да я тегли нагоре дори когато спря да се изтласква към повърхността. Трябваше да се спусне под кораба, ако искаше да оцелее поне още няколко минути. Разстоянието между кораба и стената стана метър и двайсет и Лорън изпусна въздуха от жилетката си. Промяната в плаваемостта беше мигновена и Лорън започна да се спуска, теглена надолу от колана с тежестите и водолазната екипировка.

Ръката й се охлузи в кораба. Белите й дробове отчаяно се нуждаеха от въздух. Лорън не различаваше нищо в тъмнината. Килът на товарния кораб изглеждаше на хиляди метри под нея. Кислородният й апарат се удари в стената, оттласна я напред и ръцете й отново се охлузиха в корпуса. Във водата се размиха още няколко облачета кръв.

В следващия миг краката й минаха под дъното на кораба и тя изви тяло. Той се блъсна в шлюза на шейсет сантиметра над главата й. Ударът отекна в главата й като огромна камбана, разтърси костите й и я оглуши. Объркана, Лорън продължи да се спуска. Нуждаеше се от въздух, но беше уморена и забрави, че трябва да плува под кораба, за да стигне до повърхността от другата страна. Гърбът й се удари в бетонното дъно и Лорън се отпусна неподвижно. Пред очите й се завъртя калейдоскоп от цветове. Мозъкът й бавно се задушаваше.

Едно петно светлина остана ярко във водовъртежа от багри и тя протегна ръка към него, съзнавайки, че посяга към фантом. Блясъкът избледня. Белите й дробове се свиха. Гърдите й и кислородната бутилка на гърба й бяха празни.