Сребристи сенки [bg]

— Там са най-опасните затворници — отвърна тя, опитвайки се да събере остатъците от достойнството си. — При такива ситуации системата автоматично блокира вратите. Картите с нормален достъп се деактивират. Те са твърде опасни, за да им се позволи да избягат. — Пълното значение на думите й се стовари отгоре ми като ковашки чук.

— Значи, просто ще ги оставите да умрат? Що за извратени копелета сте вие?

Очите й се разшириха от страх, но не знаех дали беше от изблика ми на гняв, или от пробудената й съвест.

— Това е риск, който поемаме — риск, който поемат хората ми. Двама от тях също са заключени там, по един за всеки затворник.

— Вие всички сте много по-откачени, отколкото си представях — изръмжа Маркъс. — Все някоя карта работи. Например твоята? — Когато тя кимна неохотно, той я откъсна от сакото й. — Противопожарните пръскачки скоро ще се включат. И тогава ще слезем долу и ще ги изведем. Не е много вероятно пожарът да се разпростре и на тяхното ниво, но стълбището ще е…

— Ъ, Маркъс — обади се Гриф притеснено. — Пръскачките вече би трябвало да са се задействали. Не съм ги настроил за толкова голямо закъснение.

Маркъс ахна.

— Какво, по дяволите, дрънкаш? Да не би напълно да си ги изключил?

— Не е нарочно! Трябваше само да са извън строя достатъчно дълго, за да се предизвика проверка.

— Тогава върви там и виж какво става! — извика Маркъс. — И доведи със себе си охранителя от портала.

Гриф излезе забързано.

Бях чул достатъчно. Повече от достатъчно. Сидни беше там, заклещена в някаква стая, докато пожарът бушуваше три етажа над нея и може би вече стигаше и до нейния. С две крачки се озовах до Маркъс и грабнах картата на Шеридан от ръцете му, преди да се обърна към нея:

— Колко души са там? Каза, че са двама затворници и двама стражи. Има ли някой друг?

Тя набързо преброи присъстващите алхимици.

— Всичките м-мои хора са тук — заекна.

— И ние всички сме тук — обади се Ема. — Плюс шестимата, които измъкнахме от единичните килии. Проверихме всяка килия.

— Чудесно — казах аз, отправих се към вратата за стълбището и я отворих. Все още нямаше дим, но във въздуха се стелеше лека мъгла, което не вещаеше нищо добро — пожарът вече се разпространяваше. — Слизам на четвъртия етаж. Някой идва ли с мен?

Еди тутакси се озова до мен.