Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Рубинения кръг [bg]
Рубинения кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рубинения кръг [bg]

Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:

В тази наелектризираща последна част от поредицата „Кръвни връзки“ Сидни и Ейдриън си навличат гнева и на алхимиците, и на мороите. Сидни рискува всичко, за да преследва и залови смъртоносна отмъстителка от недалечното минало, а Ейдриън се забърква в неочаквана мистерия, криеща ключа към шокираща тайна за магията на духа, способна да разтърси из основи целия свят на мороите.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 134
Перейти на страницу:

— Е, просто бъди внимателен — казваше магистър Ортега в отговор на някой друг. — Гледай да не издъниш сделката с алхимиците. Ако твоят човек наистина може да достави това, което предлага, няма да е нужно да наблягаме толкова на физическите способности на кандидатите. Можем да направим нашите новобранци толкова силни, колкото желаем.

— Все пак това не ми харесва — промърмори друг непознат член на съвета. — Замесваме се с нечисти субстанции.

— Не и ако първо пречистим тези субстанции — възрази Магистър Анджелети. — Използваме силата, която ще ни дадат, за да се борим срещу злото.

Намръщих се, опитвайки се да разбера за какво говорят.

— Виждал съм на какво са способни тези субстанции — отбеляза Крие. — Видях ги, когато ги използваха в училището на братовчед ми. Ако алхимиците наистина имат още от тях, те само ги хабят, ако не ги използват, за да се борят срещу злото.

— Алхимиците се борят със злото, като го картотекират — изкиска се някой.

— Не си позволявай подобни коментари, когато се срещнеш с твоята свръзка от алхимиците — предупреди го магистър Ортега. — Той и без това вече се колебае дали да прави бизнес с нас. На неговите хора никак няма да им се понрави, ако узнаят какви ги върши.

— Зная какво правя — отсече магистър Анджелети. — И повярвай ми, плащам му достатъчно, за да забрави за всички колебания, които може да има.

Разговорът се насочи обратно към обсъждане на новобранците, като се анализираше представянето на всеки един от нас, съобразно това, което Воините смятаха за плюс или минус. Слушах само с половин ухо, докато умът ми трескаво обработваше шокиращата информация, която току-що бях чула. Съдейки по това, което Крис бе казал, явно те говореха за използването на вампирска кръв, за да създадат татуировки, които усилваха човешките способности. Тази мода се бе разпространила в подготвителното училище „Амбъруд“. Татуировките увеличаваха физическата издръжливост и умствените умения. Проблемът беше, че резултатът от използването им бе непредвидим и имаше опасни странични ефекти. Нелегалното студио за татуировки бе закрито, когато помогнах да бъде изобличен организаторът на мрежата: Кийт Дарнъл. Той бе изпратен за превъзпитание в поправителен център и сега спазваше правилата с лоялността почти като робот.

Или пък не?

Воините продължиха да наричат своя контакт „той“. Нямах сведения друг алхимик да е замесен в подобна дейност… дали бе възможно Кийт да е преодолял превъзпитанието?

Дали сега не сключваше тайна сделка с тези психопати, която ще придаде на бойците им свръхчовешки сили?

Отново чух потракването на клавишите, което ми напомни колко е важно да проникна в базата данни на онзи лаптоп. Обмислих няколко варианта, които да ми помогнат за целта, но бързо ги отхвърлих. Воините може и да действаха, сякаш бяха от Средновековието, но беше много вероятно, когато си тръгне, магистър Анджелети да заключи лаптопа си. Може би щеше да ми е нужна техническа помощ, за да разбия паролата. А освен това едно бегло надзъртане в тази информация нямаше да е достатъчно. Ако той бе архивирал всичките им срещи, ако съхраняваше информация за разговорите и трансакциите… е, вариантите за това, което се пазеше в този лаптоп, бяха безкрайни. Спасяването на Джил беше най-важната ми задача, но имаше вероятност да се сдобия с много по-обстойни сведения.

Зарязах срещата на магистрите и използвах още от магията за невидимост, за да проникна в другите общежития и да измъкна Сабрина и Еди. Нито един от двамата не спеше и ние успяхме да открием уединено местенце зад бараката, служеща за склад, за да поговорим.

— Ти беше права — казах на Сабрина. — Магистър Анджелети съхранява информацията в лаптоп. Чух нещо, което доста подозрително подсказва, че те държат Джил.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)