Рубинения кръг [bg]

— Обмислих го. Но с всички тези сгради, разположени толкова близо… — Махнах с ръка към наблъсканите една до друга постройки в лагера. — Тези типове не ми харесват, но не искам да убия някого от тях, ако огънят се разпространи прекалено бързо и нещата излязат от контрол. Затова, ако искаш вярвай, смятам да заимствам от похватите на Алисия. По-точно от магическите й похвати.

— Алисия навярно щеше да изгори мястото до основи ведно с всички наоколо — изтъкна Еди.

— Навярно. Но тя има и не толкова жестоки методи. Докато чаках в Палм Спрингс, прегледах някои от магиите, които използва срещу нас. Повечето са сложни и за по-напреднали магьосници, но мисля, че ще мога да призова фотианите.

— Какво? — стъписа се Сабрина.

— Представи си разлютени светулки мутанти — обясни й Еди.

Кимнах в знак на съгласие.

— Мисля, че едно ято фотиани е доста добро за отвличане на вниманието — достатъчно, за да накара магистрите да напуснат срещата си. Тогава мога да грабна лаптопа и да избягаме в последвалия хаос. Сабрина, смяташ ли, че ще можеш да се измъкнеш и да приготвиш колата за скоростно потегляне?

— Разбира се. Охраната при портала няма да ме спре. А ако се вдигне голяма шумотевица, мога да кажа, че вземам оръжията от колата, а Еди ми помага. — Видяла изненаданите ми физиономии, тя завъртя очи. — О, хайде стига. Не смятате ли, че всички тук имат оръжия в колите си?

Следващият въпрос, който изникна пред мен, беше дали ще мога да направя магията на Алисия. Бях запомнила заклинанието, след като прочетох за него, но магията не е само обикновено запомняне. Призоваването на свръхестествени създания не беше лесна работа, особено когато не разполагах с веществени магически съставки, които да ми помогнат. Аз изрекох думите, като се концентрирах върху силата в мен, и усетих как магията изригва в отговор. Заклинанието съдържаше елемент на контрол — метод, с който този, който правеше магията, заставяше създанията да изпълняват заповедите му. Възнамерявах да накарам фотианите да направят няколко ефектни обиколки из лагера, достатъчно, за да привлекат всеобщото внимание и да го отвлекат от залата, в която заседаваха магистрите, но без да предизвикат пълен хаос.

За нещастие, нещата не се получиха точно както ги бях замислила.

Оказа се, че магията изискваше много повече сила и енергия, отколкото бях очаквала, и при все че призовах малко — едва-едва — не успях да я овладея. Пред мен се материализира ято фотиани, които надвиснаха за миг над главата ми, преди внезапно да се разлетят с лудешка скорост във всички посоки из лагера. Аз останах да зяпам след тях с отворена уста.

Толкова ли бяха бързи и в музея? — промълви Еди с широко отворени очи.

— Не мисля — отвърнах, опитвайки се да се съвзема. — Може би не съм направила магията както трябва. Освен това нямах намерение да призовавам толкова много.

Последвалият хаос надмина всичките ни очаквания. Фотианите мигом привлякоха вниманието, докато се въртяха и извиваха около лагера, оставяйки пламтяща диря след себе си. И също като в музея, страховитите създания жилеха всеки, до когото се докоснеха. Надигнаха се писъци и крясъци, а сред тях прогърмя вик, който не бях очаквала.