Рубинения кръг [bg]

Както установих, бях дошла точно навреме за началото на срещата, което отначало реших, че е голям късмет. Имам предвид, че не бях пропуснала нищо. За съжаление, обаче се оказа, че трябва да изслушам въведението, включващо още една серия от абсурдните им псалми. После някой се отплесна и започна да пита за резултатите от последните бейзболни мачове. През цялото време бях нащрек за невидимостта си. Магията траеше дълго, но не безкрайно, и за мен беше облекчение, когато групата най-сетне се зае с текущите задачи и обсъждането на изминалия ден.

— Като цяло може да се каже, че днешното шоу беше много силно — обади се глас, който разпознах като магистър Анджелети. — Кандидатите бяха добри и представянето беше похвално.

— Някои малко прекалиха — измърмори сърдит глас.

Познах и него: Крис Хуарес.

Магистър Анджелети се засмя.

— Още не можеш да преглътнеш яда си, че онова момиче те изпързаля, а? Браво на нея! Нуждаем се от повече умници наоколо.

— Но не твърде много. — Това беше магистър Ортега.

— Не, не, разбира се, че не — съгласи се магистър Анджелети. — Но ако ще си имаме повече работа с алхимиците, трябва да сме способни да ги надхитрим.

При тези думи наострих уши. Алхимиците? Веднъж бях направила малко разузнаване за Маркъс и бях открила, че алхимиците и Воините наистина работеха заедно, но Маркъс тепърва щеше да научи докъде се простираше това сътрудничество.

— Ние вече ги надхитрихме — обяви магистър Ортега. — Накарахме ги да правят бизнес с нас.

— Да, но не се осланяй прекалено на тази договорка — заговори един нов глас, навярно принадлежащ на някой от членовете на съвета. — Не каза ли, че са ти се обадили за онова момиче?

— Да, да — отвърна магистър Анджелети, ала не звучеше особено загрижен. — Но това беше просто опипване на почвата, така да се каже. Един от тях заяви, че са получили анонимна информация, че ние може би я държим, но мисля, че просто искаха да се презастраховат. Но аз говорих с охраната и те ме увериха, че не са забелязали никой да души наоколо или да идва за нея. Ще продължа да водя всичко тук, за да сме подготвени, ако нещо се случи.

Нямах представа какво имаше предвид, докато не чух почукване на пръсти по клавиатура. Напрегнах се, очаквайки да кажат нещо повече за „онова момиче“, но те смениха темата и отново заговориха за изпитанията. Въпреки това ме обзе възбуда. Сабрина беше права. Имаше компютър или лаптоп, в който очевидно магистър Анджелети пазеше всички данни. Дали имаше записана и друга информация за „онова момиче“? Не бях напълно сигурна, че те говореха за Джил, но съществуваше голяма вероятност да става дума за нея, а и наличието на лаптоп беше доста обещаващо. Следващата ми цел бе да се добера до него. Това нямаше да е лесно, тъй като нямах представа колко дълго ще продължи тази среща, нито дали магистър Анджелети ще остави лаптопа в сградата след края на сбирката. Мислено прехвърлях списъка с вероятните средства за отвличане на вниманието, които можех да използвам, когато алхимиците отново бяха намесени в разговора по начин, който изобщо не очаквах.