Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Рубинения кръг [bg]
Рубинения кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рубинения кръг [bg]

Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:

В тази наелектризираща последна част от поредицата „Кръвни връзки“ Сидни и Ейдриън си навличат гнева и на алхимиците, и на мороите. Сидни рискува всичко, за да преследва и залови смъртоносна отмъстителка от недалечното минало, а Ейдриън се забърква в неочаквана мистерия, криеща ключа към шокираща тайна за магията на духа, способна да разтърси из основи целия свят на мороите.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 134
Перейти на страницу:

— Къде я държат Воините? — настоях властно.

Алисия видимо изнемогваше, по челото й заблестяха капчици пот, докато се бореше срещу моята сила.

— В… в Юта — избъбри накрая. — В Сейнт Джордж. Там имат база. Но никога няма да стигнеш до нея! Никога няма да проникнеш там!

— Защо? — притиснах я по-силно с внушението. — Защо?

— Твърде… много… препятствия — пророни тя, бледа и трепереща.

— Кажи ми всичко — наредих.

Но тя продължи да упорства и аз бях готов да я атакувам с още по-силно внушение. Още една вълна на духа и аз бях сигурен, че ще я сваля на колене, умоляваща ме да ми каже всичко, което знае.

Направи го! — заповяда леля Татяна. — Накарай я да си плати! Направи я своя робиня!

Бях готов да го сторя… но тогава, неочаквано, пред очите ми изплува картина от съня през изминалата нощ, в който се срещнахме със Соня. Или по-точно видях образа на Нина в каменната й килия. Припомних си думите на Соня за ужасяващите последствия и белези, които оставя прекомерното използване на духа. Припомних си и обещанието към Сидни да внимавам и да контролирам духа.

Сидни не би могла да предвиди това — възрази леля Татяна. — Ти си по-силен от Нина. Ти няма да свършиш като нея.

Не — отвърнах на призрачния глас. — Няма да рискувам. Няма да наруша думата, дадена на Сидни.

С огромна неохота освободих внушението и духа, насочени към Алисия. Тя се свлече на пода, този път от психическо изтощение.

— Това е достатъчно за нас, за да продължим — казах. — Можем да намерим това място в Сейнт Джордж.

Дали с помощта на сведенията от разузнаването на Сидни, дали с тази на алхимиците, които ще отстъпят и ще ни помогнат, или със съдействието на Сабрина, сега нямаше да е трудно да намерим тази база. Щеше ми се да узная повече за „препятствията“ в онова място, но нямах намерение да прегоря и превъртя, а и Алисия навярно имаше предвид откачените Воини и техните оръжия. Пазителите щяха да се справят с тях. И преди го бяха правили.

— Искаш ли да узнаеш още нещо от нея, преди отново да я замразим? — попита Мод.

Очите на Алисия се разшириха.

— Но ти каза, че ако ви сътруднича, няма да ме замразите!

— Това не може да се нарече сътрудничество — заяви Мод студено.

Поклатих глава.

— Това би трябвало да е достатъчно. Ако се нуждаем от повече, ще ви уведомим.

— Не! — извика Алисия. Върху дланите й се появиха огнени топки и тя започна безуспешно да ги мята срещу невидимата бариера. — Няма отново да се озова в онова състояние! Не искам! Не можете…

Но застаналата до мен Мод вече изричаше заклинанието и минута по-късно Алисия отново се превърна в статуя — този път позата й, докато запращаше огнените топки, беше още по-нелепа от предишната. Вещиците разпуснаха кръга и Джаки дойде да поговори с мен.

— Сигурен ли си, че получи от нея всичко, което ти бе нужно? Усетих, че искаше да я разпиташ още.

— Исках — признах. — Но защитите й бяха много силни. Ще предам информацията за Сейнт Джордж на моите помощници и ще видим какво ще открият.

Джаки кимна.

— Много добре тогава. Аз също ще говоря с Мод. Ако искаш, може да останеш тук, в нейната къща, до следващия етап на плана. Така ще си малко по-близо до действията, а доколкото зная, тя разполага с много повече стаи, отколкото последното място, където си отседнал.

— Надявам се и с повече продукти — додадох. Погледнах към Нийл. — Ти си експерт по сигурността. Мястото безопасно ли е?

— Така смятам — отвърна дампирът след кратък размисъл. — Никой не ни е проследил. Ако тя няма нищо против, аз ще остана, за да те охранявам.

Благодарихме на Мод за гостоприемството й и се отдръпнахме настрани, докато вещиците събираха принадлежностите си. Очевидно Алисия накрая щеше да бъде изправена пред магически съд и отведена в един от техните затвори, но засега щеше да остане във винената изба-тъмница. Двамата с Нийл бяхме настанени в стаите за гости на горния етаж. Изпратих на Маркъс информацията за Сейнт Джордж и най-сетне реших, че е дошло време да съобщя трагичната новина на Нийл, след като, изглежда, двамата щяхме да останем известно време заедно.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)