Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Къде я държат Воините? — настоях властно.
Алисия видимо изнемогваше, по челото й заблестяха капчици пот, докато се бореше срещу моята сила.
— В… в Юта — избъбри накрая. — В Сейнт Джордж. Там имат база. Но никога няма да стигнеш до нея! Никога няма да проникнеш там!
— Защо? — притиснах я по-силно с внушението. — Защо?
— Твърде… много… препятствия — пророни тя, бледа и трепереща.
— Кажи ми всичко — наредих.
Но тя продължи да упорства и аз бях готов да я атакувам с още по-силно внушение. Още една вълна на духа и аз бях сигурен, че ще я сваля на колене, умоляваща ме да ми каже всичко, което знае.
Направи го! — заповяда леля Татяна. — Накарай я да си плати! Направи я своя робиня!
Бях готов да го сторя… но тогава, неочаквано, пред очите ми изплува картина от съня през изминалата нощ, в който се срещнахме със Соня. Или по-точно видях образа на Нина в каменната й килия. Припомних си думите на Соня за ужасяващите последствия и белези, които оставя прекомерното използване на духа. Припомних си и обещанието към Сидни да внимавам и да контролирам духа.
Сидни не би могла да предвиди това — възрази леля Татяна. — Ти си по-силен от Нина. Ти няма да свършиш като нея.
Не — отвърнах на призрачния глас. — Няма да рискувам. Няма да наруша думата, дадена на Сидни.
С огромна неохота освободих внушението и духа, насочени към Алисия. Тя се свлече на пода, този път от психическо изтощение.
— Това е достатъчно за нас, за да продължим — казах. — Можем да намерим това място в Сейнт Джордж.
Дали с помощта на сведенията от разузнаването на Сидни, дали с тази на алхимиците, които ще отстъпят и ще ни помогнат, или със съдействието на Сабрина, сега нямаше да е трудно да намерим тази база. Щеше ми се да узная повече за „препятствията“ в онова място, но нямах намерение да прегоря и превъртя, а и Алисия навярно имаше предвид откачените Воини и техните оръжия. Пазителите щяха да се справят с тях. И преди го бяха правили.
— Искаш ли да узнаеш още нещо от нея, преди отново да я замразим? — попита Мод.
Очите на Алисия се разшириха.
— Но ти каза, че ако ви сътруднича, няма да ме замразите!
— Това не може да се нарече сътрудничество — заяви Мод студено.
Поклатих глава.
— Това би трябвало да е достатъчно. Ако се нуждаем от повече, ще ви уведомим.
— Не! — извика Алисия. Върху дланите й се появиха огнени топки и тя започна безуспешно да ги мята срещу невидимата бариера. — Няма отново да се озова в онова състояние! Не искам! Не можете…
Но застаналата до мен Мод вече изричаше заклинанието и минута по-късно Алисия отново се превърна в статуя — този път позата й, докато запращаше огнените топки, беше още по-нелепа от предишната. Вещиците разпуснаха кръга и Джаки дойде да поговори с мен.
— Сигурен ли си, че получи от нея всичко, което ти бе нужно? Усетих, че искаше да я разпиташ още.
— Исках — признах. — Но защитите й бяха много силни. Ще предам информацията за Сейнт Джордж на моите помощници и ще видим какво ще открият.
Джаки кимна.
— Много добре тогава. Аз също ще говоря с Мод. Ако искаш, може да останеш тук, в нейната къща, до следващия етап на плана. Така ще си малко по-близо до действията, а доколкото зная, тя разполага с много повече стаи, отколкото последното място, където си отседнал.
— Надявам се и с повече продукти — додадох. Погледнах към Нийл. — Ти си експерт по сигурността. Мястото безопасно ли е?
— Така смятам — отвърна дампирът след кратък размисъл. — Никой не ни е проследил. Ако тя няма нищо против, аз ще остана, за да те охранявам.
Благодарихме на Мод за гостоприемството й и се отдръпнахме настрани, докато вещиците събираха принадлежностите си. Очевидно Алисия накрая щеше да бъде изправена пред магически съд и отведена в един от техните затвори, но засега щеше да остане във винената изба-тъмница. Двамата с Нийл бяхме настанени в стаите за гости на горния етаж. Изпратих на Маркъс информацията за Сейнт Джордж и най-сетне реших, че е дошло време да съобщя трагичната новина на Нийл, след като, изглежда, двамата щяхме да останем известно време заедно.