Рубинения кръг [bg]

Онази ужасяваща мъка ме сграбчи с железните си клещи.

— Тя е бягала, за да защити детето си. Деклан — бебето, за което майка ми се грижи.

В стаята отново се възцари задушаваща тишина, докато се утаяваше тежестта на тези думи. Искаше ми се Сидни да беше тук. Тя щеше да намери по-подходящия начин да обясни необяснимото.

— Олив всъщност не е бягала от стригоите — казах, докато Нийл продължаваше да се взира потресено в мен. — Нийл, бебето, Деклан… твое е. Твоят син. Ти си бащата.

Недоверието се завърна върху лицето на Нийл, ала този път изражението му беше по-скоро изумено, отколкото гневно.

— И двамата знаем, че това не е истина — заяви той. — Затова ли… тя затова ли избяга? Мислила е, че ще я съдя? Всъщност помежду ни не е имало никакви обещания. Аз бях луд по нея, това е истина, но ние бяхме заедно само…

— Веднъж, зная — довърших аз. — Но това е било достатъчно. Някак си нещо се е случило с нея, когато е била възстановена от стригой в дампир, което е позволило тя да зачене от теб. Аз също не вярвах, докато не се вгледах по-внимателно в бебето с моята магия. В него определено се е предал духът, с който е била пропита Олив. Зная, че звучи безумно. Но той е твой син.

Нийл седеше толкова неподвижно, че можеше да мине за статуя. Седнах до него. Напълно разбирах страданието му.

— Нийл, много съжалявам.

— Олив е мъртва — промълви той вцепенено. Вдигна глава към мен и примигна, за да спре напиращите сълзи. — Ако това, което казваш, е вярно — ако по някакъв начин, чрез някаква магия това бебе е мое, тогава защо Олив не ми е казала? Защо е избягала?

— Защото се е страхувала от тази магия — отвърнах аз. — А и се е бояла от това, което ще кажат или направят останалите — мороите и алхимиците. Скрила го е, за да го защити, за да не го смятат за извращение на природата, а аз й обещах да го защитя.

Няколко секунди Нийл се взира невиждащо пред себе си, а после може би думата защита събуди инстинктите му.

— Кой знае? Кой знае за Д-Деклан?

— За истинската му природа? — Посочих към себе си. — Само аз и Сидни. Роуз и Дмитрий знаят, че е на Олив, както и още неколцина обитатели на комуната. Това е всичко. Ние решихме, че ще е по-безопасно за него, ако за съществуването му знаят колкото може по-малко хора. Ако се разчуе, че по някакъв начин, благодарение на възстановяването на Олив, дампирите могат да имат деца… ами това ще е голям шок за мнозина. Някои ще бъдат щастливи, други любопитни. И всички ще искат да узнаят повече за него, а точно това не желаеше Олив.

Нийл остана мълчалив и почти толкова неподвижен, колкото и Алисия.

— Нийл? — повиках го, леко изнервен от вцепененото му състояние на пълен потрес. — Всичко ще бъде наред. Аз ще ти помогна. Ние ще се погрижим да изпълним желанието на Олив, Деклан да има щастлив, нормален живот. След като приключи тази история с Джил, двамата ще се съберете и…