Рубинения кръг [bg]

— За Деклан? Какво каза той?

— Той се страхува да бъде близо до Деклан. Имам предвид, не от самия Деклан, но се бои, че някой може да навърже историята за него.

— Но той е негов баща — изтъкнах неуверено. — Нийл трябва да бъде с него.

Ейдриън въздъхна.

— Точно това му казах и аз! Но Нийл не спира да възразява, че някой владеещ магията на духа може да разбере, че двамата са свързани, а дори и някой съвсем обикновен може да забележи физическа прилика помежду им и да започне да задава въпроси. Той твърди, че по никакъв начин не бива да издаваме, че между него и Деклан има нещо общо, или неволно да наведем някого на мисълта за ДНК тест — и той настоява, че това означава да стои настрани от бебето. Каза, че във всяко друго отношение ще направи всичко, което е по силите му, за да помогне на Деклан.

Главата ми се замая.

— Ще го разубедим. Навярно той просто е в шок. След като дойде на себе си, ще разбере.

Ние прекъснахме връзката. Надявах се, че думите ми са истина. Сърцето ме болеше при мисълта, че Нийл е готов на подобна жертва, макар че — логично — бих могла да разбера основанията му. Но все пак… Как можеше той да лиши Деклан от баща, след като бедното дете вече бе изгубило и майка си? И какво щеше да стане при това положение с Деклан?

Но се налагаше да отложа тези тревожни въпроси за по-късно. Сега трябваше да задвижа нещата с алхимиците. Помолих Еди да ме откара в другия край на Палм Спрингс, до някоя отдалечена бензиностанция, където има обществен телефон. Не беше лесно да се проследяват мобилните телефони, но това беше във възможностите на алхимиците и аз нямах намерение да рискувам. Вдигнах слушалката и се стегнах, подготвяйки се да набера номера, на който не се бях обаждала от много дълго време, но все още помнех наизуст. Надявах се, че отсрещната страна ще ми вдигне.

— Стантън слуша — разнесе се познат глас.

— Здравейте, Стантън. Обажда се Сидни Ивашков.

Последва тишина, вероятно от изумление или забавяне за проследяване на обаждането. А може би и двете.

— Здравей, Сидни — каза тя накрая. — Каква приятна изненада, нали? Не мога да кажа, че съм очаквала да те чуя.

— Удоволствието е изцяло ваше и тъй като ще го кажа само веднъж, предлагам да слушате внимателно. Мороите се нуждаят от помощта на алхимиците, за да освободят Джил Драгомир от Воините на светлината. Сигурна съм, че сте чули за това от кралица Василиса.

— Да — отвърна някогашната ми началничка. — А аз съм сигурна, че ти си чула, че нашите шефове предпочетоха да не се намесват, тъй като имало само косвено доказателство, че Воините държат момичето.

— Е, сега ние разполагаме с конкретно доказателство, затова ще се наложи да ги убедите да се намесят — рекох аз. — Ако го направите, ще ви дам имената на четирима алхимици, които продават омагьосана моройска кръв на Воините, за да изготвят татуировки, които усилват човешките способности. Всъщност ще ви дам сега две от гореспоменатите имена: Едуард Хил и Коли Димаджо. Проучете ги. Разполагате с един час, след което отново ще ви се обадя — от друг номер, затова не си правете труда да проследявате този — и се надявам вие да ме уведомите, че сте организирали операцията и че до двайсет и четири часа ще изпратите подкрепление в Сейнт Джордж, Юта, за да помогнете на мороите да освободят Джил. Ако всичко мине успешно и тя бъде спасена, ще ви дам и другите две имена. До скоро.