Рубинения кръг [bg]

За миг Алисия изглеждаше изненадана от въпроса, докато не ме забеляза да стоя отстрани до кръга.

— Къде е Сидни? — изсмя се тя. — Толкова ли я е страх да се изправи отново пред мен?

Не й позволявай да ти говори така — нареди ми леля Татяна.

Използвах малко телекинеза — една от способностите на духа — и накарах ръцете на Алисия внезапно да се прилепят към тялото й, сякаш беше с усмирителна риза. Очите й се разшириха от удивление, когато се опита да ги вдигне и не успя.

— Сидни притежава много повече умения и смелост, отколкото ти някога си сънувала — процедих аз. — Имаш късмет, че не ти се налага отново да се изправиш лице в лице с нея. А сега ни кажи къде си отвела Джил. Знаем, че е при Воините. Къде по-точно?

— Кажи ни и до процеса ще останеш на прилично място, с нужните удобства — додаде Мод. — В противен случай ще те върнем в досегашното ти неподвижно състояние.

— Нужно е нещо повече от заплахи или евтини салонни номера, за да ме принудите да ви кажа къде е тя. — Алисия ми хвърли злобна усмивка. — Може и да сте ме заловили, но Сидни няма да спечели тази битка. Никога няма да видиш онази моройска пикла.

Ако тя нарани Джил… Леля Татяна не довърши заплахата си, а и нямаше нужда. Гневът — подклаждан от бясната ми леля — избухна в мен и трябваше насила да го потуша, тъй като се нуждаех от хладен и спокоен ум.

— Достатъчно игрички — отрязах студено. Освободих ръцете й и пренасочих духа към внушението. — Кажи ни къде е Джил.

Очите на Алисия започнаха да се изцъклят, долната й челюст провисна… и тогава, колкото и да бе невероятно, тя се отърси от внушението. Чертите й отново се втвърдиха.

— Не можеш да ме контролираш толкова лесно — озъби се злата вещица.

— Тя може да е укрепнала силите си с някои магически отвари — каза ми Мод. Джаки бе намекнала за същото — че Алисия може да си е изградила различни магически защити, включително и срещу внушение. — Но това няма да трае вечно. Още няколко дни и всичките й защити ще паднат.

Стиснах зъби и почерпих още от магията на духа.

— Не. Още днес ще получим отговорите. — С възродена магия отново се съсредоточих върху Алисия. — Кажи ни къде е Джил.

Алисия отново доби предизвикателен вид, но този път й беше много по-трудно да ми се противопостави.

— При… при Воините — не издържа тя.

— Знаем това. Кажи ни къде? Къде я държат?

Да се опитвам да я подчиня на внушението, беше все едно да се опитвате да отворите врата, която някой натиска от другата страна. И двамата бяхме впрегнали докрай магическите си умения. Нейната воля, какъвто и вълшебен еликсир да бе погълнала, беше силна, но аз вярвах, че моята мощ ще надделее. Отново увеличих количеството на духа, който циркулираше в мен. Знаех, че човек със средна сила на волята досега щеше да се е огънал пред внушението ми. В съзнанието ми отекнаха предупрежденията на Сидни да не злоупотребявам с използването на духа, но аз ги заглуших. Нуждаехме се от отговори.